Въпреки всичко разбирах какво имаше предвид Уордли. Тя се раздаваше толкова много срещу почти нищо. Често у нея долавях тъжните нотки на талантлив художник, на когото се налага да оцветява пепелници за коледни подаръци. Затова не игнорирах казаното от него; нещо повече, замислих се дали не беше прав. Напоследък раздразнителността й от живота в Провинстаун бе нараснала значително.
— Тайната на Пати Ларейн — продължи Уордли — е, че тя се смята за грешница. За пропаднала безнадеждно. Безвъзвратно. А какво може да направи едно момиче след всичко това?
— Да се пропие до смърт.
— Само ако е глупачка. Аз бих казал, че за Пати Ларейн практическият отговор е — да сътвори грандиозни дела, посветени на дявола.
Той замълча знаменателно, сякаш за да даде възможност необозримият смисъл на тези думи да проникне в съзнанието ми.
— Аз я държах под око — каза Уордли. — Много малко от това, което тя е правила през последните пет години, е останало неизвестно за мен.
— Имаш приятели в града ли?
Той направи жест с ръце.
Естествено, че имаше. След като половината от зимното население разчиташе на социални помощи, едва ли му се налагаше да плаща кой знае колко за информация.
— Поддържам връзки — отговори той — с комисионери в сделките с недвижими имоти. Витая из този край на Кейп Код, както аз си знам. Провинстаун ми прави силно впечатление. Това е най-привлекателното рибарско селище на Източното крайбрежие и ако не бяха португалците, благословени да са, отдавна да е съсипано.
— Да не би да искаш да кажеш, че Пати Ларейн е решила да се занимава с недвижима собственост?
— Съвсем не. Тя иска да направи голям удар. Хвърлила е око на една невероятна къща на хълма в Уест Енд.
— Мисля, че знам за коя къща говориш.
— Разбира се, не знаеш. А може ли аз да не знам! Онези хора, дето сте се черпили с тях в „Алеята на вдовицата“, бяха мои пълномощници. Те възнамеряваха на следващия ден да отидат в кантората на посредника, за да вземат къщата, в която ти така любезно си ме настанил. — Той свирна с уста. — Провинстаун наистина е обитаван от привидения. Как иначе би могло да ти хрумне моето име, когато си разговарял с тях.
— Това е удивително.
— Това е направо кошмарно.
Кимнах. Скалпът ми беше нащрек. Пати Ларейн ли даваше тон на оркестъра в Адския град? Като надуваше фанфара си към луната?
— Сега ясно ли ти е — попита Уордли, — че клетият Лони Пангборн още същата вечер е станал от масата посред вечерята си с неговата руса ексцентричка и ми се е обадил по телефона? Той беше почти убеден, че аз водя двойна игра. Как би могъл, попита ме той, да запази анонимността на купувача, след като моето име се разгласявало?
— Е, пиши му една точка — рекох аз.
— Винаги става така с идеалните планове — каза Уордли. — Колкото е по-добър планът, толкова по-сигурен можеш да бъдеш, че нещо непредвидено ще се появи и ще обърка работата. Някой ден ще ти разкажа истинската история за това как беше убит Джак Кенеди. Трябвало е да не го улучат! Страхотна серия случайности! ЦРУ по онова време не знаеше каква е разликата между анус и апетит.
— Значи ти искаш да купиш имота, за да попречиш на Пати Ларейн да го вземе?
— Точно така.
— И какво ще направиш с него?
— Ще си доставя огромното удоволствие да наема някой пазач, който да охранява безлюдните му красоти. Целта е да натъпкам със суха гнилоч до едно всичките отверстия на Пати Ларейн и тази гнилоч да ги разложи.
— А какво по-добро би могла да направи тя, ако го вземе?
Той вдигна бялата си тлъста ръка.
— Това е само моя хипотеза.
— Добре.
— Нюпорт си е Нюпорт и няма какво повече да се прави с него Мартас Винярд и Нантъкет не са нищо повече от недвижими имоти. И единият, и другият Хамптън са в бедствено състояние! Ле Фрак Сити е по-привлекателен само в неделя.
— Провинстаун е още по-голяма лудница от всички тях.
— Да, през лятото тук е отчайващо, но пък така е и на всички други места по Източното крайбрежие. Работата е там, че Провинстаун има красива природа. В останалите природата е боклук. А през есента, зимата и пролетта нищо не може да надмине малкия стар Провинстаун. Подозирам, че Пати Ларейн иска да отвори един малък луксозен хотел точно в това имение. Ако се направи както трябва, той би могъл само след няколко години да стане толкова елегантен, колкото не е нищо наоколо. През мъртвия сезон, след като веднъж е пуснат в експлоатация, той би могъл да ликвидира всичко друго. Смятам, че точно така мисли Пати. А ако има подходящи помощници, тя ще стане фантастична хотелиерка. Тим, не знам дали съм прав, или не, но знам това: тази къща й е легнала на сърцето. — Той въздъхна. — Сега, след като Лони сдаде багажа, а русокосата изчезна, трябва или бързо да намеря друг пълномощник, или да се появя лично. Това много ще вдигне цената.