На него историята ми много му хареса. Ръката му се протегна по стар навик към чашата с бърбън и той едва тогава осъзна, че чаша няма.
— Значи това място ти е късметът — рече той.
— До известна степен.
— Добре ли си? — попита ме той. — Не изглеждаш особено щастлив за човек, който преди малко е пребил от бой един хулиган с щанга за гуми. Да не те е страх, че ще се върне? — Какъв доволен вид озари само очите на баща ми при мисълта, че Студи може да реши да се върне!
— Има много неща, за които да си говорим — казах аз, — но не знам дали съм готов да ги споделя с теб.
— С жена ти ли са свързани?
— Донякъде.
— Слушай, аз ако можеше да съм жив още десет години, не бих казал и дума, но тъй като това няма да стане, ще ти кажа следното. Мисля, че ти се ожени за неподходяща кучка. Трябваше да се ожениш за Маделин. Тя може и да е отмъстителна макаронаджийка, но аз я харесвах. Имаше класа. Беше изтънчена.
— Даваш ми благословията си ли?
— Държах си устата затворена за прекалено много неща в продължение на прекалено много години. Може и да е започнала да хваща плесен отвътре. Една от причините за рака, казват „чулуликащите влабченца“, била суровата околна среда.
— Какво искаш да ми кажеш?
— Човек, който се жени за богата жена, си е заслужил всичко, което му се е случило.
— Аз мислех, че ти харесваш Пати. Двамата обичахте да си пийвате заедно.
— Харесвах силния й характер. Ако всички останали провинциални дървеняци бяха мъжкари като нея, те щяха да владеят света. Но не ми харесваше какво прави с теб. Има дами, които трябва да носят тениски с надпис: „Ела при мен. Ще те направя гъзолизец“.
— Мерси.
— Хей, Тим, та това е само риторически израз. Нищо лично не казвам.
— Ти винаги си се безпокоял за мен, нали?
— Ами тя, майка ти, беше фина жена. Доста те беше поразглезила. Е, да де — добави той, като ме изгледа зорко с леденосините си очи, — безпокоях се за теб.
— Може би не е било нужно. Аз си изкарах трите години в кафеза, без да се дам. Не съм близал на никого гъза.
— Браво на теб. Аз винаги съм се питал как ли е било.
— Хей, Дъги — казах аз, — че какво му е хубавото? Да не мислиш, че през цялото време се чувствам като истински мъж? Не е така. Какво толкова съм си опазил? Ти си един старомоден фанатик. Готов си да натикаш всички педерасти в концентрационен лагер, дори и сина си, ако тръгне по крив път. Само защото си имал късмет да се родиш с яко дупе.
— Хайде да пийнем нещо. Свършило ти е твърдото гориво.
— Можеш ли да пиеш?
Той пак направи неопределен жест с ръка.
— Имам повод.
Взех две чаши и налях бърбън в тях. Той добави голямо количество вода в своята. Ако не друго, това ми бе достатъчно, за да ми стане ясно, че е зле.
— Не ме разбра правилно — каза той. — Да не мислиш, че си живея сам двадесет и пет години в мебелираната стая, без да мисля за нищо? Опитвам се да следя какво става. По мое време, ако човек беше педал, това значеше, че е прокълнат. Хич и дума не можеше да става. Беше пратеник на ада. Сега си имат гей освобождение. Гледам ги. Навсякъде е пълно с педерасти.
— Ами да, знам — казах аз.
— Ха-ха-ха — разсмя се той и ме посочи с пръст. Първите глътки алкохол безспорно му действаха като ангелска благодат на душата. — Синът ми печели рунда.
— Бива ме да танцувам — рекох.
— Помня, помня — каза той. — Костело, нали?
— Да.
— Аз не съм съвсем сигурен, че знам какво означава това вече — каза той. — Преди шест месеца ми казаха, че ако не спра да пия, ще умра. И аз спрях. Сега, когато заспя, духовете излизат от всички дървени повърхности и ме заобикалят в кръг край леглото. После ме карат цяла нощ да танцувам. — Той се закашля и звукът идваше от всички каверни на дробовете му. Това беше опит да се засмее. — „Мъжагите не танцуват“ им казвам аз. „Хей, тъп фанатик, отговарят ми духовете, продължавай да танцуваш.“ — Той се взря в искриците на бърбъна, сякаш сред тях можеше да види сенките на духовете, и въздъхна. — От болестта фанатизмът ми омекна — каза той. — Мисля си за педерастите и знаеш ли какво смятам. За половината от тях това е право на проява на смелост. На мухльото му трябва яко дупе, за да стане педал, вместо да се възпре. На мухльото. В противен случай той се жени за някоя плаха мишчица, която е прекалено свенлива да бъде лесбийка, и двамата стават психолози и отглеждат вундеркиндчета, които играят електронни игри. Стани педал, ще кажа аз, ако си мухльо. Дебютирай като такъв пред света. Не одобрявам другите. Онези, които трябва да са истински мъже, но не им стига смелост. Ти би трябвало да си истински мъж, Тим. Ти си мой син. Имаш предимство.