— Не — отговорих. — Не ги разгледах.
— Ами вратовете им?
— Не можех да погледна там.
— Значи не знаеш дали обезглавяването е било извършено с ножовка, с нож или с друго?
— Не.
— Не смяташ ли, че трябва да разбереш?
— Не мога повече да нарушавам покоя им.
— Тим, това трябва да се установи. Заради нас самите.
Чувствах се, сякаш бях десетгодишен и бях готов да се разрева.
— Татко — казах му, — не мога да ги погледна. Та това е жена ми, за бога!
Този път той ме разбра. Възбудата от играта на преследване го беше накарала да забрави много неща.
— Добре — каза най-сетне той. — Аз ще сляза и ще погледна.
Докато го нямаше, отидох в банята и повърнах. Искаше ми се вместо това да се разплача. Сега, когато бях сам и вече не се боях, че ще се разридая пред баща си, нямах сълзи. И затова взех един душ, облякох се, напръсках лицето си с лосион за след бръснене и пак се върнах в кухнята. Той беше там и ми се стори пребледнял. Руменината му беше изчезнала. Маншетите на ризата му бяха влажни и аз разбрах, че се е мил на чешмата в избата.
— Онази другата, не жена ти… започна той.
— Джесика — подсказах му, — Оукуд. Лоръл Оукуд.
— Да де — рече той, — същата. Тя е била обезглавена със сабя. А може да е било с мачете. С един мощен замах. Случаят с Пати е различен. Някой, който не е бил наясно как се прави, е отрязал главата й с нож.
— Сигурен ли си?
— Искаш ли да отидеш да видиш сам?
— Не.
Но все пак го видях. Не знам дали беше във въображението ми или наистина го зърнах в неговата ретина, но видях гърлото на Джесика. Един прав срез го бе отсякъл, а плътта наоколо беше набита от удара.
Не ми бе необходима зрителна представа за шията на Пати. Не бих могъл да забравя алената джунгла.
Баща ми отвори дланта си. Върху нея лежеше парче от изстрелян куршум.
— От Оукуд е — обясни той. — Не мога да извадя останалите парчета, без да оклепам цялата ти изба, но съм виждал такова нещо и преди. То е от куршум калибър 22 с кух връх. Това мога да кажа. При допира се пръсва. Само един такъв в мозъка свършва цялата работа. Вероятно е използван заглушител.
— В устата й ли е стреляно?
— Да — отвърна той. — Устните й изглеждат натъртени, сякаш някой се е опитвал насила да й отвори устата. Може би с дулото на пистолета. Още могат да се видят изгарянията на барута върху горното й небце, където е входната рана. Съвсем малка е. Точно колкото калибър 22. Няма изходна рана. Само това успях да изчопля — посочи той парченцето от куршума.
Мъжагите не танцуват. Как да не повярваш? „Да изчопля само това.“ Коленете ми трепереха и се наложи да уловя чашата с две ръце, за да мога да вдигна бърбъна до устните си. Усетих, че не съм подготвен да попитам за Пати.
Но той и без това ми каза.
— Няма белези, входни рани или контузии по лицето и скалпа й. Бих предположил, че е застреляна в сърцето и е умряла веднага.
— Кое те кара да мислиш така?
— Просто предполагам. Не знам. Може да е било и с нож. От главата й не мога да преценя нищо, само виждам, че е тя. — Той се намръщи, сякаш му се изплъзваше някаква много важна подробност. — Не, не, още нещо може да се разбере. Необходим е следовател, който със сигурност да се произнесе, но аз мога да предположа, че жена ти — и той вече не можеше да я нарича Пати Ларейн — е била убита между двадесет и четири и четиридесет и осем часа по-късно от другата жена.
— Е, ще разберем това — казах.
— Не — възрази той, — никога няма да го разберем.
— Защо? — попитах.
— Тим — рече той, — ние трябва да махнем тези глави някъде. — Той вдигна ръка, за да изпревари възражението ми. — Знам какво ще ни струва.
— Никога няма да можем да разберем кой го е направил — промърморих аз.
— Мисля, че това ще го установим. Само че няма да можем да го докажем. — Руменината пак се връщаше на лицето му. — Ако искаш възмездие, ще се наложи да потърсим други начини.
Оставих думите му без отговор засега.
— Изслушай моите разсъждения — продължи той. — Смятам, че палачът не е бил само един. Хората, които си служат с мачете, не се бъзикат с ножове.
— Хората, които си служат с мачете, обикновено не носят 22-калиброви пистолети със специални куршуми и заглушители.
— Трябва да помисля върху това — рече той.