Стояхме и мълчахме. Аз самият почти не можех да мисля. Някаква вцепененост обхващаше крайниците ми, сякаш бях вървял с часове през ноемврийската гора и току-що бях спрял да почина.
— Слушай какво ми е ясно дотук — започна баща ми. — Някой е решил да използва твоя склад за марихуана, за да скрие главата на Джесика. Това така дълбоко те замесва в историята, че ти още не можеш да кажеш дали сам не си го направил. После главата е извадена. Защо? — Той вдигна двата си юмрука така, сякаш стискаше кормилото на кола. — Защото някой е бил решен да убие Пати. Този човек е искал да е сигурен, че и двете глави ще бъдат намерени там по-късно. Той не е искал било ти, било първият убиец да отидете и да премахнете уликите. Или да речем ти да се паникьосаш. Можело е да съобщиш на властите. И така, той, говорим за втория човек, взема главата.
— А може — обадих се аз — човекът, който взема главата, да е тя.
— Може и да е тя — съгласи се баща ми, — макар че не разбирам какво имаш предвид с това. — След като аз не казах нищо повече, бях се обадил в някакъв вътрешен порив, той продължи: — Да, аз смятам, че авторите на престъплението са двама души. Единият, който е убил Джесика, и другият, който се е готвел да убие Пати. Първият оставя главата там, за да бъдеш замесен. Вторият я изважда, за да могат и двете глави да бъдат оставени вътре по-късно. И тогава, или малко по-късно, ти е трябвало да поемеш бремето на двете престъпления.
— Твърде много работи предполагаш — казах аз.
— Когато хората вършат такива неща — каза баща ми, — те смятат, че много ясно виждат цялата ситуация, макар че единственото, което правят, е да пуснат още една съставка в супата.
— Кой е готвачът? — попитах аз.
— Уордли, на първо място. Той може би е знаел, че Пати е мъртва през цялото време, докато е разговарял с теб. Възможно е той вече да го е бил извършил и да те е подготвял с предложението си.
— Не виждам как.
— Той няма високо мнение за теб. Не го осъждам. Може би е чул, че главата на Джесика се мести насам-натам, и е предположил, че ти знаеш къде е. Затова е решил вместо това да поиска главата на Пати. Смятал е, че ще се опиташ да пробуташ Джесика вместо Пати. И тогава е щял да получи онова, което е искал — двете глави.
— Не можеш ли да спреш да повтаряш тази дума?
— Глави ли?
— Действа ми на нервите.
— Няма с какво да я заменя.
— Използвай просто имената им.
— Преди да сме намерили телата това подвежда.
— Използвай просто имената им — повторих аз.
— Ей — рече той, — ти си фантазьор като майка си.
— Хич не ме интересува дали предците ми са вадели торф от ирландските блата през всеки гаден ден от живота си, защото, да, аз съм фантазьор като майка си.
— Ха-ха — изсмя се той, — точка в нейна полза. Бог да я прости! — Той се оригна. Бърбънът, бирата и болестта едновременно действаха върху му. — Подай бутилката — каза той.
— Твърде много работи предполагаш — казах аз. — Защо Уордли да не би могъл да знае къде е Джесика? След като Риджънси е знаел, и Уордли е можел да знае. Паяка е посредникът между тях.
— Можем да приемем, че информацията им леко се е разминавала. При такива ситуации е удивително колко много неща хората знаят и не знаят. — Той почука по масата с кокалчетата на пръстите си. — Твърдя, че Уордли не е знаел къде е Джесика и е искал ти да го отведеш при нея.
— Аз смятам, че Уордли вече ги е бил сложил и двете в дупката. Придържай се към фактите. Паяка и Студи ме преследваха. Целта не е ли била да бъдат на мястото, когато аз отида там? За да ме заловят, когато изляза с главите? Те щяха да бъдат най-долните боклуци, които някога са извършвали граждански арест.
Това му направи впечатление. С челото си той даде знак на съгласие.
— Звучи достоверно — каза Дъги. — Смятали са, че отиваш при дупката, но сигналното устройство им е съобщило, че си спрял. Нищо чудно, че са обезумели, когато си се върнал.
— Мисля, че имаме доказателства срещу Уордли — заявих аз.
— По отношение на Пати имаш само изходните точки за реална възможност. Но кой е убил Джесика?
— Може би пак Уордли.
— Той с удоволствие би използвал пистолет калибър 22 със заглушител. Но можеш ли да си представиш господин Хилби да действа с мачете?
— А Студи?
— Може би.
— А ти за кого си мислиш? — попитах аз.
В колко ли разговори на бара баща ми бе изпълнявал ролята на заместител на частен детектив, действащ адвокат по углавни дела или почтен съдия от апелативния съд? Той вдигна ръка към ъгълчето на устните си, сякаш размисляше дали да отлепи от устните си истината като лейкопласт.