След това свали ръката си.
— Не го харесвам този Риджънси — каза той. — По начина, по който ми го описваш. Би могъл да е нашият човек.
— Смяташ, че той е убил Джесика?
— Той умее да си служи с мощен пистолет с калибър 22, а също и с мачете. Той е единственият, който умее това. Ти ми разказа за къщата му. Той е побъркан на тема оръжие. Сигурно има огнехвъргачки в избата си. Той би разработил специален план как да те убие, като постави на пътеката пред теб бамбуково копие с отровен връх. Срещал съм хора като него. „Като става въпрос за оръжия, говорят те, аз ги знам всичките. Аз съм ренесансов човек.“
— Е, да, но ти мразиш ченгетата.
— Разбира се, че ги мразя. Само че някои от тях не са толкова ненадеждни. Този тип е прериен вълк. Професионален войник, който е станал ченге! Той е агент по наркотрафика. Никакъв временно изпълняващ длъжността началник на полицията не е. За управлението по борба с наркоманията той е специалист по безредиците и бас държа, че в управлението ги е страх от него. Напикават се, когато той се появи.
— Трудно ми е да повярвам това.
— Аз познавам ченгетата по-добре от теб. Знаеш ли колко години съм си уреждал сметките с мафията в сряда вечер, а с полицията в четвъртък? Познавам ченгетата. Познавам психологията им. Защо мислиш, че такъв опитен фанатик е бил забутан в Кейп Код?
— Тук е голям център на търговия с наркотици.
— Нищо не е в сравнение с Флорида. Там могат много по-добре да го използват. Те се опитват да го изиграят. Трябва да познаваш психологията на полицаите. Никое ченге не обича да работи с колега професионалист, който го кара да се чувства притеснен. Не можеш да издаваш заповеди, срещу които се възразява, защото ще си създадеш враг. Човек, който законно носи оръжие, има твърде много възможности да те застреля в гърба. Така че когато ченгетата трябва да се примирят с някой луд, те не се опитват да го уволняват. Преместват го в глуха линия. Правят го вселенски началник на Туин Ейкърс, щата Монтана. Или на Провинстаун, Масачузетс. Не — заключи той, — никак не ми харесва този Риджънси. Затова трябва да махнем главите.
Започнах да споря с него, но той не се отказа да възразява.
— Ако тези пластмасови торбички бъдат намерени в твоята изба — каза той, — за теб няма измъкване. Ти си удобна мишена. А ако се опиташ да ги преместиш, още по-зле. В момента, в който те видят да се качваш на колата си, ще те проследят.
— Трябва да погреба жена си.
— Не, няма. Аз ще го направя. Ще взема твоята моторница, риболовните ти принадлежности и две кутии с такелаж. Имаш ли втора котва на борда?
— Не.
— Тогава ще използвам онази, която имаш. И за Пати, и за Джесика.
Сега беше моят ред да възкликна:
— О, господи!
— Хайде — рече Дъги, — когато ме гледаш, ти виждаш у мен само един груб човек. А когато аз те слушам, виждам удобна мишена.
— Аз трябва да дойда с теб. Това е най-малкото, което мога да направя.
— Ако тръгна сам, аз съм само един стар терк, излязъл на риболов. Няма много да се замислят. Но ти! Ще те видят и веднага ще вдигнат под тревога бреговата охрана. Какво ще им кажеш, когато намерят двете дами на борда в пълен комплект, с изключение на телата им? „А-а, ще кажеш, намерих ги. Гласовете ми казаха къде да ги търся.“ „Да де, ще кажат те, ти си Жана Д’Арк. Новото й превъплъщение.“ — Той поклати глава. — Тим, момчето ми, ти трябва да издържиш тук. Аз ще отсъствам само няколко часа. Защо в това време не проведеш няколко телефонни разговора?
— С кого?
— Опитай с летището. Може би ще успееш да установиш кога е пристигнала Джесика.
— Двамата с Лони са пристигнали с кола.
— Ти откъде знаеш дали това е била първата й вечер в града? Или неговата?
Свих рамене. Не знаех.
— Разбери — продължи той — кой е посредникът по продажба на недвижима собственост.
Когато той слезе долу в избата обаче, аз останах неподвижен на стола си. И не бих се помръднал, ако той не беше извикал отдолу, откъм избата:
— Тим, готов съм и ще отида с лодката с гребла до моторницата ти. Излез на разходка. Искам онези да са по-надалеч от къщата.
Аз виждах духове, а той виждаше реални хора. Добре. Той поемаше риска и най-малкото, което аз можех да направя, беше да отида на разходка.