Цветарят прояви пълно разбиране, закле се да пази тайната и попита само дали има вероятност сватбата да бъде отразена на страниците на „Стил“. В гласа му се долавяше трепет.
Клариса отговори, че било твърде възможно, стига само Джордж да даде съгласието си.
Приключи разговора с въздишка на облекчение. Слава богу, че успяваше да импровизира в стресови ситуации. Истината беше, че дори не познаваше лично Джордж Клуни. Беше го виждала един-единствен път — след премиерата на „Батман и Робин“, когато едва не се сблъска с него пред „Порта-Поти“, където го причакваше. Въпреки това не изпитваше угризения, че заблуди цветаря. Колкото до Аарон, той щеше да оцени чувството й за хумор.
Отново погледна списъка със задачи. Оставаше още да се осигурят музиката, сватбената рокля, тоалетите на шаферките и изненадите за гостите — малки стилни подаръчета, например сребърни фигурки, придружени от миниатюрни букетчета — нещо от този род.
Да, определено имаше нужда от помощ, за да доведе нещата до успешен край.
Може би беше дошъл моментът да съобщи на майка си, че възнамерявала се омъжи за един много приятен, надежден и стабилен млад мъж, на когото… дори не знаеше телефонния номер. Трябваше да го открие час по-скоро.
Клариса и майка й присъстваха на ревю на сватбени тоалети на втория етаж на „Барнис“ в Бевърли Хилс и пред тях дефилираха булки, издокарани по последна мода. Не беше дала на майка си излишни обяснения — просто я беше помолила да я придружи. Смяташе да й съобщи новината по време на обяда, след като вече се беше настроила подобаващо — нямаше жена, която да остане равнодушна пред тази феерия в кремаво, нежнорозово и бледозелено.
— Ти си луда! — заяви майка й, след като си беше поръчала салата от цвекло и козе сирене, без заливка, без лук, без цвекло и без никакво сирене.
— Не, мамо, не съм луда. — Клариса многозначително хвърли поглед към бременните млади жени на една от съседните маси. Те се заливаха от смях и игриво грабеха пържени картофки от общата чиния. Приличаха на ято гълъби, които се боричкат за трохите пред „Макдоналдс“. Само преди шест месеца би й се повдигнало от самата гледка, би изтръпнала при мисълта, че може да е на тяхно място. Но сега това и се струваше толкова шик, толкова в реда на нещата. Дори Мадона се беше отдала на майчинските си инстинкти и това много й отиваше, нали? А и модата за бременни напоследък беше на гребена на вълната…
Клариса замечтано се усмихна, загледана в бременните жени, и отново се обърна към майка си.
— Поне веднъж ме подкрепи. Толкова ли не вярваш в собствената си дъщеря?
— К’во? — примигна майка й и лешниковите й очи проблеснаха като камъчета на дъното на аквариум. В стаята на Клариса имаше един такъв — отдавна без риби.
— Само не започвай да плачеш.
— Вярвам в дъщеря си, разбира се. Когато беше на пет години, заяви, че ще станеш президент.
Докога щеше да й го повтаря? Навремето го беше изтърсила само защото го чу от момченцето, по което си падаше. То искаше да става президент.
— Мамо, знаеш, че не съм от амбициозните…
Келнерът донесе салатата, в която нямаше нищо, и я постави пред Клариса. Тя го прие като лична обида.
— Смятате, че имам нужда от диета, така ли?
— Съжалявам. — Човекът побърза да се поправи и Клариса най-после получи чийзбургера си с гарнитура от картофена салата.
— Мамо, знам, че с теб на глава не се излиза, но, моля те, имам нужда от помощта ти. Имаш безупречен вкус и бих искала да се консултирам с теб за някои неща…
Майка й оглеждаше салатата като под лупа. Най-после изпъшка и остави чинията настрана. Беше забелязала няколко капки зехтин.
— Estupido.
— Мамо! Яж!
— Не знам… — Тя отпи глътка чай с лед.
Клариса поклати глава и захапа чийзбургера с настървение. Усещането можеше да се сравни само с върховното удоволствие при секс.
— Освен това би могла да ми помогнеш да сваля няколко килограма за сватбата.
Майка й се оживи.
— Можеш да разчиташ на мен. Ще ходим на туристически походи, ще…
Клариса пак се беше загледала в бременните на съседната маса. Те оживено ръкомахаха, без да се притесняват, че ръцете им приличаха на наденички в черните кашмирени ръкави. Още едно предимство на бременността — можеш да ядеш до насита. Аарон със сигурност не би искал бебето им да е недохранено.