От друга страна, каза си Клариса, докато събираше бели косъмчета от възглавниците, нямаше защо да бърза да се отърве от персийската. Ако се окажеше, че Аарон обича котки, можеше да я задържи. Ако пък бъдещият й съпруг мразеше котките, щеше да направи жертва за него и да се лиши от любимото животинче.
Откъдето и да го погледнеш, щеше да извлече полза от ситуацията.
Що се отнася до секса, има повече от сто разновидности на чукането. След един купон с много пиене в дома на една приятелка и годеника й (френски режисьор, който я мамеше най-безогледно) Клариса и момичетата седнаха и съставиха най-подробен списък, докато се подкрепяха с гумени мечета без захар и коктейли „Космополитън“ с много захар.
1) Чукане за задоволяване на страстта. Става при обичайните обстоятелства: срещате се в някой бар, установявате, че се привличате взаимно, за което допринася и фактът, че и двамата сте пили достатъчно. Разменяте задължителните лъжи (а) за възрастта; б) за доходите; в) за последния профилактичен преглед) и бързате да го направите (където ви падне, може да е дори на предната седалка).
Проблем при този вид чукане са последиците на сутринта: взаимна неловкост и натрапчиво гадене. Гаденето преминава най-късно до следващия ден (нещата може да се ускорят с един коктейл „Блъди Мери“ и с гневно обаждане по телефона на гаджето/съпругата или, не дай си боже, майката на нашия човек). Колкото до взаимната неловкост, тя трае доста по-дълго (особено ако се движите в едни и същи кръгове), но и това може да се преживее.
2) Правене на любов (когато влагаш и чувства). По-рядко, но се случва. Може да се окаже, че сте преминали през задължителните три срещи. (Клариса си спомняше, че веднъж удържа цели три седмици — режисьорът, с когото излизаше, говореше за романтика, споменаваше „общо бъдеще“, искаше „първият път“ да е нещо специално, обещаваше й невероятно изживяване. В крайна сметка се оказа, че членът му е със смехотворни размери, че обича да го прави само отзад и че държи Клариса да си смали бюста — харесвал по-плоски жени. Избяга от него презглава.)
Но ако сте преодолели критичния период, като междувременно сте установили, че имате сходни вкусове (и двамата обичате омари), обсъдили сте любимите си филми („Безсъници в Сиатъл“, „Джери Макгуайър“ и т.н.), любимите си телевизионни предавания (шоуто на Брейди от седемдесетте години) и любимата си музика („Дюран-Дюран“ и изобщо песните на осемдесетте), ако всичко това е факт, може и да дойде моментът. Разбира се, след като го видиш да плаща сметката в ресторанта със златна карта (или дори, за предпочитане, платинена). („Приятелството се подарява, за любовта се плаща“ — такова беше виждането на Клариса по въпроса.) И когато най-после той те погледне с оня особен, дълбок и втренчен поглед на вярно куче (който след шест месеца може и да ти се струва жалък, но сега го намираш за особено въздействащ) и попита: „Искаш ли…?“, ти не го оставяш да довърши. И сексът с него може да не е чак страхотен (ако го сравняваш с голямата си ученическа любов, Саймън Ингланд, да речем), но наистина си го бива. И по-важното е, че наистина сте влюбени, хлътнали до ушите, дори никой от двамата да не се осмели да го изрече на глас (в близките месеци или изобщо). Единственото, което има значение, е, че нещо особено се носи във въздуха и както никога не се чувстваш сама.
Ах, да, и ако наистина сте извадили късмет, предстоят ви мигове, в които ще се смеете заедно, мигове на споделена радост, и докато се усетите, току-виж сте се сдобили и с потомство. Разбира се, рано или късно ще се стигне и до първата по-сериозна кавга (неизбежно е), до някоя и друга лъжа, до първата годишнина.
Приятелките бяха единодушни, че този вид връзка е като да уцелиш шестица от тотото (особено в град като Лос Анджелис, където мъжете са: а) гейове; б) умело прикриващи този факт; в) женени, но независимо от това — гейове или г) асексуални (пред които дори компанията на гейовете е за предпочитане).
Някои щастливки все пак си спомняха, че са преживели нещо такова в гимназията. Както Клариса със Саймън Ингланд.
Тя отдавна беше изтрила името му от телефонния си указател и от регистрите на паметта си, но понякога се случваше споменът за него да прекоси съзнанието й като блуждаеща комета, а усмивката му, малко на една страна, като у лабрадорите и кинозвездите, от време на време смущаваше сънищата й. Беше преустановила контактите си със Саймън, след като скъсаха за трети път (преди около десетина години — Клариса току-що се беше дипломирала със специалност „Моделиерство и козметични продукти“), въпреки че още от гимназията бяха идеалната двойка, в която всички се кълняха. Първия път скъсаха по нейна вина, втория — също, но третия път — причината беше в Саймън. Клариса не можеше да преглътне подобно унижение. Той беше казал (тя го цитира пред приятелките си дословно): „Мисля, че не сме подходящи един за друг.“ „И какво от това?“ — беше заявила Клариса.