Не биваше да забравя задълженията си на домакиня.
— Благодаря, не пия — пропя русото видение.
Изглеждаше на не повече от деветнайсет, дори и отблизо. Накъде вървеше светът?!
— Значи, „Перие“ с лимонче. А за Саймън — „Кир Роял“, ако добре си спомням.
И Клариса забърза към бара, като остави Тони Би да прави компания на двойката.
Ако се беше обърнала, щеше да срещне погледа на Саймън и да прочете в него възторг, примесен със смут. Клариса още си спомняше любимото му питие. Това трябваше да означава нещо.
Но тя не се обърна.
Най-после успя да се добере до бара през тълпите танцуващи, като приемаше комплиментите по свой адрес със сдържано задоволство. Единственото, което за малко не я извади от релси, беше случайно дочутият разговор между някакви момиченца с крехко телосложение и набъбнали от силикон устни. Въпреки професионалния маникюр и прическите те едва ли бяха на повече от четиринайсет, но вече успешно навлизаха в живота (тласкани от майките си) и се готвеха да избутат от сцената такива като Клариса.
— Първо лъскам дръвцето като за световно, после ху-у-бавичко облизвам топките — делово споделяше едната.
— Хм. Аз пък не си губя времето — действам бързо като изтребител — каза другата с още детско гласче.
— А гълташ ли?
— Плюя.
— И аз — обади се третата.
— По-добре гълтайте — уверено ги посъветва първата. — Няма да ви навреди — съдържа само протеини, никакви въглехидрати.
Клариса застина за момент. Не вярваше на ушите си. Тези хлапета трябваше още да си играят с кукли. И да носят шини. Вместо това авторитетно обсъждаха как се правят свирки. И вероятно наистина ги биваше в това. Повече и от нея.
Отново чу тиктакането на биологичния си часовник.
„Тиктакане“ не беше точната дума. Звучеше по-скоро като гръмотевичен грохот.
Не се сдържа и се намеси в разговора.
— Извинете, някоя от вас случайно да е още девствена?
Трите лолитки енергично кимнаха.
— Шегувате ли се?!
— Какво толкова — отвърна едната, която се казваше а) Тифани, б) Бренди, в) Дакота или може би г) Ашли.
А другата Бренди поясни с лека досада.
— Правим само анален секс.
— Пасионфутини. — Гласът на Клариса прозвуча почти умолително. Тя поръчваше четвъртото си тази вечер питие на бара.
Плъзна поглед по бармана. По-точно, огледа го с преценяващото око на жокей, който си избира състезателен кон. Въпреки русите му къдрици и кадифените му очи не усети прилив на желание, но може би…
— Чукане от любопитство — промърмори тя.
— Моля? — погледна я барманът.
— „Перие“ с лимон — отвърна Клариса. Не смяташе, че е моментът да разяснява житейската си философия.
— Чукане от любопитство? — повтори някой зад гърба й. Звучеше заинтригувано.
Клариса едва не се завъртя като пумпал, но, слава Богу, вътрешният й глас, който този път звучеше като Наташа от анимационното филмче дори и след няколко питиета, й подсказа правилното поведение: „Не се обръщай рязко! Достатъчно е да хвърлиш поглед през рамо. И най-важното, спо-кой-но.“
Клариса стриктно изпълни указанията и видя зад гърба си Аарон Мейсън, бъдещия си съпруг. Сам. Дори по-красив, отколкото си го спомняше.
Или пък тя си беше пийнала малко повече.
— Това не беше предназначено за теб — заяви тя и оправи вратовръзката му. Както можеше да се очаква, пак беше с онези ботуши и с небрежната визия на випускник от католически колеж.
— Но стигна до ушите ми — усмихна се Аарон. — Знам, че това е твоето парти и прочее, но тази сбирщина е пълна скръб.
— „Перие“ с лимон и „Кир Роял“ — прекъсна ги барманът. Клариса беше готова да прегризе ръката му, която подаваше питиетата.
— Радвам се, че се появи, за да го установиш. А сега ме извини, но трябва да занеса на бившето си гадже питието му.
— „Кир Роял“? Това не е ли дамско питие? Извинявай за лошото произношение. Френският ми куца.
— Е, това, че не го пият мъжагите от света на „Марлборо“, още не означава, че е дамско. Колкото до френския, винаги можеш да разчиташ на мен. Четири години съм го учила в гимназията и при нужда безпогрешно мога да открия тоалетните в Айфеловата кула.
— Впечатлен съм — Аарон леко се поклони.