— Е, радвам се, че си поговорихме — усмихна се Клариса и понечи да отмине.
Аарон я спря.
— Клариса, колата ми е отвън. Моторът е запален…
— Оня автомобил с размерите на пенис ли имаш предвид? Съжалявам, но не мога да тръгна с теб. Аз съм домакинята.
— А пък аз — почетният гост…
— Моля?
— Хайде, скъпа — Аарон я прегърна през рамо.
— Никъде не отивам… — Гласът й прозвуча неуверено. Чувстваше, че губи контрол над ситуацията.
Аарон грабна от ръцете й двете чаши.
— За кого са?
Клариса посочи към Саймън и блондинката.
— Питиетата ви — връчи им чашите Аарон.
Усмивката на Саймън беше смразяваща.
— Честна дума… — промърмори Тони Би.
— Аарон Мейсън, приятно ми е — Аарон сърдечно се здрависа със Саймън и Тони Би и усмихнато кимна на Пенелопи.
— Честна дума… — повтори Тони Би.
— Мистър Би — обърна се към него Аарон, — партито е страхотно, но за съжаление се налага да тръгвам. Трябва да изпратя Клариса до дома й.
Клариса само сви рамене. Както никога, не намираше какво да каже. Потърси погледа на Саймън, но лицето му представляваше непроницаема маска.
Не й оставаше друго, освен да последва Аарон. Той й подаде ръка и двамата тръгнаха към паркирания отвън автомобил. И към общото си бъдеще.
4
Големият ден
Тесният приятелски кръг на Клариса включваше четири приятелки. Бяха кръстили групичката си „Съзвездието“ (но в определени среди ги наричаха още „Хайката“ — по асоциация с един от не особено добрите филми на Майкъл Дъглас, в който шепа облечени в черно пазители на закона с мрачни физиономии преследваха особено опасни престъпници). Приликата беше очевидна — Клариса и останалите момичета си падаха по черните кожени панталони, бяха неумолими в преценките (и присъдите) си и преследваха като хрътки онова, което смятаха, че си струва (от мъже до чифт маркови обувки).
Съзвездието, като всяко затворено общество, си имаше своите строги правила (повечето набелязани още в четвърти клас): никакви гащеризони (по-късно, дънки) във вторник; никакво напиване в понеделник вечер; недопустимо беше също така да се очертават бикините ти, както и взаимното отмъкване на гаджетата (достатъчно чужди гаджета имаше).
Когато се събираха, спазваха строго определен ред при сядането, който никой не дръзваше да наруши. Александра Харгрейв, най-добрата приятелка на Клариса (и една седмица по-възрастна от нея!) неизменно сядаше от дясната (по-фотогеничната й) страна. Двете бяха завършили „La Lycee“ (модния френски лицей в Западен Лос Анджелис). След това Грейви изкара актьорски курсове, посещава бизнес колеж (от ден до пладне) и най-после се захвана с правене на бижута. Тя беше дъщеря на пластичен хирург (култова фигура в Бевърли Хилс), който й беше подарил пищен бюст (а ла Памела Андерсън) за седемнайсетия рожден ден.
Със същия бюст можеше да се похвали и шестнайсетгодишната му доведена дъщеря (доктор Харгрейв беше женен за четвърти път). Пет години по-късно Грейви се раздели с него (прекалено привличаше вниманието) и си поръча друг — с далеч по-нормални размери, в стил „Къртни“ (Къртни Кокс беше новият идеал на Съзвездието).
Любимият израз на Грейви беше „дрън-дрън“, любимото й определение за мъж — „гадняр“, а най-често използваният от нея термин — „медикаменти“, „Расдиб“, „Мебутрин“, „Ксанакс“, „Валиум“, „Плонопин“ и „Викодин“ — всички те по едно или друго време бяха заемали важно място в живота на Грейви (и в аптечката й).
Грейви имаше тяло като на Олив Ойл и изразителни (при това — съвсем естествени) къдрици. Тя беше „мозъкът“ на компанията — можеше да запомни, който и да било телефонен номер, да напише вярно най-сложната дума (особено ако беше медицински термин) и знаеше няколко езика, въпреки че в ежедневието използваше само жаргона на Бевърли Хилс.
Втората най-добра приятелка на Клариса беше Дженифър Еленбах. Тя винаги сядаше от лявата й страна. Джен беше идеалната приятелка, истинско съкровище — мила и доброжелателна като добрата орисница — дори да си наддала няколко килограма и да не можеш да се понасяш, в нейните очи пак щеше да изглеждаш като двойничка на Кейт Мос (може би не толкова недохранена).
Дженифър имаше топли кафяви очи и дълги мигли като Робърт Дауни Джуниър (в добрите му времена). Онова, което й доставяше най-голямо удоволствие, беше да избира подаръци и да ги опакова с цялото си старание, да праща поздравителни картички и да пече кучешки бисквити за огромните си песове със сплескани муцуни (Най-Противните-Същества-На-Земята) — те бяха нейната слабост, с която приятелките й се примиряваха великодушно. Те не коментираха дори колекцията й от гумени патета, въпреки че бяха готови да разнищят човек за далеч по-невинно прегрешение.