Джен беше любимката им — те не даваха да се каже лоша дума за нея.
Поло Паркър (чиято майка беше бивш модел, бивша наркоманка и понастоящем съветник на зависими от наркотиците) пък беше всепризната красавица, достойна за корицата на „Вог“. Би могла да бъде топмодел, ако не беше ниският й ръст. Имаше гордата осанка и буйните коси на индийска богиня, зелени очи и кожа с цвят на капучино. Единственият й недостатък беше, че… нямаше излишен грам по себе си. През деветдесетте тя беше станала мис Май на „Плейбой“. Поло за нищо на света не можеше да остане незабелязана — мъжете се лепяха за нея като мухи на мед. Приятелките й успешно я използваха за „жива стръв“ при нужда.
Страстта на Поло към аксесоарите беше пословична (тя например колекционираше сини чантички в различен нюанс — светлосиня, тюркоазна, морскосиня… — имаше поне дузина, а обувките й бяха удостоени с честта да носят имената на членовете на британската кралска фамилия).
Слабото място на Поло беше крехкото й здраве. Тя непрекъснато се бореше с някакви упорити настинки и все успяваше да пипне някой вирус или бактериална инфекция. Клариса на шега я беше кръстила „Поло“.
Поло седеше в непосредствена близост до Грейви. Двете бяха като скачени съдове, като гърне и похлупак. Грейви проявяваше безкрайно търпение към странностите на Поло. (Клариса подозираше, че го прави с цел един ден да я вкара в леглото си. От Грейви можеше да се очаква всичко.)
Клариса изобщо разполагаше с какви ли не теории. Тя беше неуморният „гуру“, великият комбинатор, спойката, гръбнакът на компанията.
Сузи Чембърс беше като петото колело на каруцата. Останалите я ненавиждаха, страхуваха се от острия й змийски език, но по една или друга причина я търпяха.
Клариса например обичаше да кръстосва шпаги с нея — предизвикателството беше голямо, все едно да играеш шах с Каспаров.
Веднъж, преди време, все пак бяха решили да гласуват отстраняването на Сузи, но впоследствие размислиха. Въпреки малките си прегрешения (като флиртуване с непозволен обект и погаждане на мръсни номерца) Сузи имаше и някои положителни качества. Сред смекчаващите вината обстоятелства беше фактът, че тя нямаше нищо против да ти услужи с някоя маркова дрешка, да ти заеме най-новия си чифт обувки в кофти момент (както когато родителите на Клариса се развеждаха например), изобщо можеше да се сравни с натурален шоколад или захаросан лимон (вкус по-скоро горчив, отколкото сладък, не ще и дума).
Всички от Съзвездието бяха на възраст между двайсет и осем и трийсет и две (строго секретно) години. Те бяха от поколението Хикс, закърмено с музиката на Ем Ти Ви, отгледано от родители, които отчаяно се бяха вкопчили в младостта си и самите те отказваха да пораснат. Благодарение на фитнес инструкторите, козметиците и пластичните хирурзи, майките им спокойно можеха да се конкурират с дъщерите си, а бащите им (младеещи след развода) караха бързи спортни коли и флиртуваха с техни връстнички. Поколението им живееше под знака на големите модни дизайнери, на една ръка (десетина години) разстояние от компютърното поколение „Игрек“, което беше на „ти“ с технологиите. Клариса и приятелките й също си пращаха имейли и носеха нокии с цветни панели, но интересът им към новите технологии беше по-скоро повърхностен — заради удобството и главно заради модата. Те сменяха цвета на косата си толкова често, че вече бяха забравили кой е естественият, така както не бяха съвсем сигурни кои са всъщност и към какво се стремят. Но имаха все по-натрапчивото чувство, че са някак извън времето въпреки модната си фасада и младостта си.
И така, бяха се събрали на извънредно свръхсекретно заседание в бар „Поло“. Грейви изгледа Клариса втренчено и заяви:
— Намирисва ми, че тази история ще свърши зле.
— Защо си толкова черногледа? — възнегодува Клариса. — Казвам ти, че се появи на онова парти и ме отвя като вихрушка.
— Отмъкна те като кроманьонец плячката си — смръщи вежди Грейви. — Като пещерен човек. Много стилно, няма що.
— Мисли каквото си щеш. Ти и бездруго вече беше достатъчно пияна. Да го беше видяла само…
— Да, бях си пийнала. Но това не влияе на остротата на възприятията ми.