— На мен ми се струва много романтично — намеси се Дженифър. — Също като в „Офицер и джентълмен“. А Аарон е дори още по-красив от Ричард Гиър. Двамата изглеждате чудесна двойка, въпреки че ти си пълен антипод на Дебра Уингър.
— Какъв цвят е косата на Аарон, Джени? — попита Грейви.
— Ъ-ъ… Кестенява, мисля. Или русолява…
— Нищо подобно. Гарвановочерна.
— Накъде биеш, Грейви?
— Искам само да ви уверя, че го видях. Колкото и да бях пияна. И… добре де, мисля, че наистина те харесва.
При тези думи Джен още малко и щеше да се просълзи.
— Пропуснах ли нещо? — появи се Поло в скандално прилепнал клин и с бюстие, което подчертаваше стегнатите й гърди. Видът й действаше възбуждащо и освежаващо както винаги.
— Кафе? — дотича тутакси сервитьорът.
— Не, благодаря. Зелен чай.
Грейви загрижено сложи ръка на челото й, а Клариса вдигна вежди.
— Какво има пък сега?
Неразположенията бяха обичайното състояние на Поло и тя вече беше престанала да ги приема на сериозно. Питаше просто от любопитство.
— Строго ми се забраняват кофеин, алкохол и млечни продукти — въздъхна Поло. — В събота съм на вечеря в „Джорджо“.
— И кой е щастливецът, за който ще търпиш тези лишения? — полюбопитства Джен. — Трябва да е някой наистина специален.
— Не ми е завъртял главата, но не е и за пренебрегване. Като евентуален спонсор.
Аксесоарите, тази страст на Поло, струваха доста пари.
— Дано само пак да не си се хванала с някой доктор — поклати глава Грейви. — Те са откачени, не се ли убеди вече?
Останалите от компанията кимнаха в потвърждение на думите й. Последната „находка“ на Поло беше едно дребно докторче, което я наричаше „мамо“ в леглото. Брр.
— Между другото, аз се омъжвам — вметна Клариса. Беше й омръзнало да чака подходящ обрат на разговора.
Поло потърка носа си озадачено.
— Искаш да кажеш, че си открила бъдещия господин Алпърт?
— Само дето той още не го знае — изсмя се Грейви.
— И какво от това?
— Клариса Алпърт, ти си луда, заявявам го най-тържествено — заключи Грейви, докато поливаше с кленов сироп филийката си. Бившата анорексичка Грейви, както повечето читателки на „Космо“, си наваксваше за близо четвърт век лишения. По едно време до такава степен се беше специализирала в броенето на калории, че можеше, без да се замисли, да назове точния брой калории, съдържащи се в една еленска пържола примерно. Тогава пък Клариса я беше обявила за откачена. Но въпреки това гениална.
— Аз пък харесвам решимостта ти — окуражи я Джен.
— Прекалените амбиции са нещо опасно — мъдро напомни Грейви.
— С други думи, не искаш да бъдеш шаферка, така ли?
Очите на Грейви щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— О, боже, искам, как да не искам! Никога досега не съм била!
Джен най-после даде воля на сълзите си.
— О, Клариса… Ти ще бъдеш… най-прекрасната булка.
— А кога все пак възнамеряваш да му кажеш? — изкашля се Поло.
— О, вие, божии твари, не се опитвайте да проумеете великия замисъл на Твореца! Ще му кажа, когато му дойде времето. Нека първо да задвижа нещата.
— Типично за теб — поклати глава Поло. — Никога не си се съобразявала с правилата.
— Правилата са за посредствените — убедено заяви Клариса. — За хората без въображение.
— Аарон само ще ти бъде благодарен, че си му спестила цялата суматоха около организацията на сватбата — намеси се Джен, която умееше да открива хубавото във всяка една ситуация.
— Но ако ти трябва помощ, ние сме насреща — добави Грейви.
Поло се изкашля в знак на съгласие.
— Ами Саймън? — изведнъж попита Джен.
Клариса едва не се задави.
— Какво Саймън?
Нещо в погледа й ги накара да сменят бързо темата. Те разцелуваха приятелката си, поздравиха я за смелото решение и се впуснаха в обсъждане на собствените си сватби — любима тяхна тема, между другото.
— За какво си говорите? — попита присъединилата се с цял час закъснение към компанията Сузи.
— За нищо особено — отвърнаха те в един глас.
Истината беше, че Клариса беше прекарала кошмарна нощ — въртеше се от една страна на друга и прехвърляше в главата си събитията от вечерта. Събуди се със стисната челюст и впити в дланите нокти — както след скандал с майка си.