След като си тръгнаха от купона, Аарон беше предложил да пийнат по нещо в дома му и я беше закарал в огромната си къща на „Дохини Драйв“, принадлежала на филмова звезда от близкото минало (някой, известен с песните… или танците си, доколкото си спомняше). Клариса за пръв път попадаше на такова място — сякаш се намираше във вътрешността на гигантска фуния с ягодов сладолед. Фоайето беше облицовано с розов мрамор като в мюзикъл от трийсетте години. Аарон отвори бутилка шампанско специално за нея.
— Казват, че ако се заслушаш, може да чуеш как Фред Астер слиза с танцова стъпка по стълбите — подхвърли той.
Лицето му беше на сантиметри от нейното. Можеше да усети дъха му. Слава Богу, не мирише на мента.
— Фред Астер… — повтори тя.
— Великият Фред. — Тембърът на гласа му й въздействаше. Направо я побиваха тръпки.
Не беше изпитвала подобно чувство от… кога? От шест месеца? От година?
Заповяда на Петуния, както галено наричаше клитора си, да се държи прилично. Нямаше намерение да спи с Аарон още тази вечер.
— Ти си още млада, може и да не си чувала за него — продължи Аарон с плътен, леко дрезгав глас.
Клариса се изсмя. Наум.
— Може и да съм чувала. По случайност. Но нали знаеш: „Няма случайност, има съдба.“
Аарон наостри уши.
— Клариса — той я изгледа втренчено. — Това е реплика от филма „Прясно разведен“, знаеш ли?
Тя сви рамене и отвърна небрежно:
— Може да съм го гледала навремето и фразата да ми е останала в главата.
— Обичам Фред Астер — замечтано каза Аарон. — И това съвпадение… Просто невероятно.
— Наистина е бил голяма работа — съгласи се Клариса. Разбира се, че знаеше кой е Фред Астер — беше го гледала в един филм едва тригодишна, а баба й, майката на баща й, беше танцувала с него на едно парти.
Сама се учуди на реакцията си. Не че не го харесваше, но обикновено не се съгласяваше така лесно. Обичаше да противоречи — просто от любов към спора.
— Бях много болнаво хлапе и прекарах голяма част от детството си на легло. Единственото ми развлечение бяха черно-белите филми — „Шапката“, „Прясно разведен“…
Клариса кимна. Само до преди два дни не беше и чувала тези имена, но вече можеше да участва пълноценно в разговора.
— А кое е любимото ти вариететно шоу от седемдесетте?
— Съжалявам — засмя се Аарон. — Тук съм пас. Не познавам репертоара на „Бродуей“. Само черно-белите филми.
Междувременно я беше развел из къщата, беше й показал великолепната зелена морава и бяха седели един до друг на градинската пейка, също като във филм с Кларк Гейбъл и Джийн Харлоу. Оставаше само да си разменят целувки.
Което не пропуснаха да направят.
— Ти си чудесно момиче, знаеш ли? — каза Аарон, докато галеше ръката й над лакътя.
Клариса се чувстваше малко неловко — според нея голите й ръце не бяха най-привлекателната част от тялото й. Когато се самоиронизираше (а тя го правеше доста често), ги оприличаваше на наденички.
Искаше й се Аарон да спре… Не, всъщност искаше й се да не спира. Докосването му беше толкова възбуждащо. Странно как някои мъже успяваха да намерят слабото ти място и да те накарат да се размекнеш?
— Клариса?
Харесваше й как Аарон произнасяше името й. Изричаше го така, като че ли всеки звук беше от значение.
От уредбата се разнесе музика. Звучен мъжки глас пееше за любов.
Аарон я прегърна през кръста и тихо попита:
— Мога ли да те поканя на танц?
Миг по-късно вече танцуваха. Клариса успяваше някак да налучка стъпките и да следва партньора си сравнително грациозно въпреки тесните кожени панталони и високите токчета.
Романтиката би била пълна, ако Клариса не се притесняваше, че панталонът й може да се сцепи. И действително опасността не беше малка.
— Защо съм толкова заинтригуван? — промълви като на себе си Аарон.
Погледите им се срещнаха и потънаха един в друг. Клариса беше леко шокирана. В Лос Анджелис мъжете и жените рядко се гледаха в очите. Дори когато флиртуваха.
Аарон я завъртя. Клариса се почувства лека като перце. Безтегловна. И беззащитна.
Беше крайно време да премине към отбранителната тактика.
Тя се прозя.
— Скучаеш ли? — усмихна се Аарон. — Нали си чела светските хроники и знаеш колко много актриси и модели биха дали мило и драго да са на твое място.