— Момичета от рекламни клипове или истински актриси?
Аарон се засмя.
— Ти си невероятна. Пушиш ли?
— Не. Освен ако не ми предложиш цигара.
— Винаги ли се изразяваш така… иносказателно?
— Само когато се опитвам да направя добро впечатление.
Аарон отново я завъртя в ритъма на танца. Ето един мъж, който ни най-малко не изглеждаше притеснен от ужасния й характер. Може би защото повече го интересуваше друго.
Песента свърши, но Аарон задържа Клариса в прегръдките си. Сърцето й биеше учестено. Вече беше сигурна — между тях протичаха някакви флуиди. Интуицията не я беше излъгала.
Първият етап беше преодолян успешно — въпреки дебнещите на всяка крачка подводни скали. Клариса се поздрави мислено и си напомни да провери в тълковния речник значението на думата „иноска…“. Как беше?
О, по дяволите. Аарон не беше с нея заради начетеността й, нали така?
— Не съм свикнала… — едва успя да изрече тя, останала почти без дъх.
— С кое? С танците ли? — невинно попита Аарон, като я притисна още по-плътно към себе си. — С опасната близост на неустоим мъж?
Ръцете му, обвити около кръста й, се плъзнаха надолу.
— Ще си платиш затова, Аарон!
— Нямам търпение — засмя се той.
Отправиха се към къщата, която приличаше на огромна розова раковина. Клариса забеляза, че Аарон отново беше започнал да накуцва.
— Откога накуцваш така?
— От рождение. Това притеснявали те? Защото знам, че за някои жени представлява проблем.
— Не и за мен — отвърна Клариса. — Дори напротив.
Челюстта на Аарон увисна от учудване. После той отметна назад глава и се разсмя.
— Има още нещо, за което трябва да поговорим. — Клариса предпочиташе директния подход.
— ?
— Гардеробът ти.
— Имаш предвид дрехите ми?
— Най-вече каубойските ботуши — кимна Клариса. — Напълно неприемливи са.
След като харесваше прямотата й, нямаше смисъл да спира насред път.
— Ще те свържа с Брет Брукс — личен консултант по тези въпроси, който е направо гениален. Препоръчвам ти го. Уинона Райдър признава само него. За прическата ще се обърнем към някой от известните стилисти — Макмилан, Лорен… Ще видиш как ще променим имиджа ти. Между другото, посещаваш ли фитнес клуб?
— Редовно играя баскетбол — изкашля се Аарон.
— Много добре. Ще си извадиш членска карта в спортния клуб на „Лейкърс“ — още този уикенд. Въпросът не търпи отлагане. Боксът също напоследък е излязъл на мода, но залата в Кореятаун е много задушно и непроветриво място. Засега ще минем без него.
— Нещо друго? — Аарон я наблюдаваше с интерес, без признаци на раздразнение.
— О, да. Благодаря, че попита. Ще трябва да се организира парти — ти разполагаш с идеалния терен. Останалото остави на мен. За нула време ще си на гребена на вълната. Само ми се довери и не се тревожи за нищо.
— Да се тревожа ли? — поклати глава Аарон. — Аз направо съм гръмнат.
Но не изглеждаше притеснен от този разговор. Дори напротив — като че ли искрено се забавляваше.
Аарон се взираше в тоалетните си принадлежности, като че ли за пръв път ги виждаше. Беше си накупил всичко необходимо от първата изпречила се на пътя му аптека, когато пристигна в Ел Ей. (От тогава бяха минали едва няколко седмици, но му се струваше, че са изтекли години.) Най-обикновен сапун, самобръсначки еднодневки, някакъв шампоан — вещи на пътник, на турист, отседнал в евтин хотел. Всички те бяха безлични и създаваха впечатлението за нещо временно и нетрайно. Клариса беше хвърлила поглед в банята му и беше отсякла решително, че това ще се промени.
Аарон беше приел поведението й не като груба намеса в личното му пространство, а като истинска загриженост. И й беше благодарен. В края на краищата беше дошъл тук с идеята да покори Ел Ей, да се утвърди като продуцент, да създаде филм, който ще се помни. Имаше шест месеца, за да осъществи плана си — да намери режисьор, да се спре на подходящ сценарий… Но си даваше сметка, че без необходимите контакти усилията му щяха да са напразни. Ел Ей имаше свои закони — за да оценят таланта ти, трябваше да се движиш в подходящи среди и… да изглеждаш по подходящ начин. Клариса имаше поглед върху онези малки, но много съществени детайли, които на него явно му се изплъзваха. Тя щеше да бъде неговият опитен навигатор. С нейна помощ щеше да избягва подводните рифове и, с малко повече късмет, да не бъде изяден от големите акули.