Тази вечер обаче беше прекалено изтощена, за да мисли за това. Едва се довлече до апартамента си и се просна на леглото. Нищо вече не я интересуваше.
5
Капанът е заложен
Клариса се събуди, отмести бялата персийка от лицето си и си спомни колко потисната се чувства. И най-важното — защо.
Причината беше Саймън. Саймън, който се беше появил на купона й като някакъв призрак от миналото точно когато тя беше заета да обменя мисли (и флуиди) с Аарон (и призрака на Фред Астер). Саймън, със смешния си акцент, който Клариса никога не можеше да сбърка. Саймън, който познаваше всяка извивка, всеки сантиметър от тялото й. Саймън, нейната сродна душа.
Ако, разбира се, оня извечен гъдел имаше нещо общо с душата.
Проклетият Саймън!
Клариса тръсна котката на пода и рязко се изправи. В устата й имаше котешки косми.
Взря се в отражението си в огромното бароково огледало на стената. Огледалото й беше спомен от една приятелка, собственичка на антикварен магазин на „Мелроуз“ в Западен Холивуд. Всъщност приятелката й го беше взела на консигнация, но после беше застреляна от любовника си и тъй като никой не си потърси огледалото, Клариса реши да се погрижи за него.
Позирайки в стил „Мадона“ при осмото си поред завръщане, Клариса намери, че изглежда добре. Няколкото килограма в повече й придаваха вид на зряла, пълнокръвна и земна жена, която един мъж смело би представил на родителите си и с която би живял до дълбоки старини.
Клариса беше наследила широките рамене на баща си, тънката талия на майка си, пищната гръд на еврейската си баба и дългите бедра на рода си по женска линия. При всички тези естествени дадености няколкото допълнителни сантиметри в ханша не само не разваляха общото впечатление, а дори напротив — в град, в който на всяка крачка се срещаха опънати лица и кльощави дупета, тя беше като струя свеж въздух — жена до мозъка на костите, жена с дух и със собствено мнение, сърцата и истинска.
Аарон беше извадил късмет.
— Майчице! — разбърза се изведнъж тя и се втурна към компютъра в спалнята. Тази вечер беше първата им официална среща в „Орсо“ в седем и половина, а все още не го беше проучила.
Благословен да е създателят на търсачката „Гугъл“ — с нейна помощ през последните пет години Клариса проучваше всеки мъж, който представляваше интерес за нея. Така получаваше най-подробна информация за избраника си, а това значително улесняваше нещата. Неведнъж беше късала с някое гадже, защото беше открила в „Гугъл“ нещо подозрително. Така например един страхотен тип, с когото я беше запознала Маноло, се оказа криминално проявен. Все пак излезе с него един-два пъти (на такова тяло не би устоял и Келвин Клайн), но дотук. Едно е да преспиш с някой, който ти харесва, но ако ще задълбочаваш връзката, не можеш да се излагаш на излишни рискове.
Името на Аарон Мейсън присъстваше точно на 1645 уебстраници.
Клариса подсвирна. Това беше рекорд. Изтича да си вземе кутия вафлички. Предстоеше й поне час усилена работа — трябваше да има с какво да се подкрепи.
От страниците в „Гугъл“ научи три неща. Първо, че цялото име на Аарон беше Джоузеф Аарон Кингсли Мейсън IV. Второто беше, че семейството на Аарон, същите онези Мейсън от веригата универсални магазини (който живееха някъде недалеч от Колийн, Джорджиянас, 22001), наистина бяха богати. Клариса позвъни на Тони Би за потвърждение.
— Какво е НАСДАК? — направо попита тя.
— Фондова борса, принцесо. Ти четеш вестник?! Гордея се с теб! Но защо се мъчиш с бизнес страницата?
— Ако една компания е включена в НАСДАК, какво означава това?
— Че е голяма компания. Принцесо, в момента съм малко зает — пренареждам дрешника си според принципите на фън-шуй. Ще ти се обадя по-късно, става ли?
Третото, което научи… беше полезно в съвсем друга насока.
— Шон излъчваше… някакъв магнетизъм. — Клариса замислено прокара пръст по ръба на чашата. — Наричаше ме „своята муза“. „Си, казваше (за него винаги бях «Си»), Си, ти си за мен същото, каквото е било за Ван Гог онова красиво момиче…“
— Кое точно? — намеси се Аарон. — Еднокраката улична проститутка?
— Не, глупчо! Другото момиче от картините… Но защо ли ти разправям това? Не бих искала да говоря за връзката ни с Шон…
Пак благодарение на всевиждащия и всезнаещия „Гугъл“ Клариса беше попаднала на едно интервю във „Варайъти“, в което Аарон споделяше, че Шон Пен (актьорът с киселото лице и с претенции на режисьор, чиито филми, особено последните, Клариса така и не можеше да разбере) бил любимият му режисьор. Защо не можеше да е, да речем, Том Ханкс? Би било толкова по-просто.