Аарон пак се разсмя.
— Ето на. Казах ли ти?
След вечерята Клариса широко се прозя, протегна се с цялото си тяло, при което гърдите й щръкнаха като фарове, и заяви, че никога не се е чувствала по-изморена. Видя разочарованието, което се изписа на лицето на Аарон — той явно се канеше отново да я покани в дома си. За да довършат започнатото.
Донесоха им сметката. Същият келнер, който по едно време ги гледаше накриво, сега излъчваше сляпа и безрезервна преданост.
— Ще… желаете ли нещо друго? — попита той, като се задъхваше. Сигурно беше получил сърцебиене при мисълта за бакшиша, който го очакваше.
— Не, благодаря. Това беше всичко. — Аарон извади от портфейла си черната кредитна карта и му я подаде, без изобщо да погледне сметката.
Келнерът пое картата благоговейно и изчезна със светкавична бързина, като че ли имаше на краката си бързоходни ботуши. Клариса също проследи черната карта „Американ Експрес“ не без вълнение. Знаеше за съществуването им, но да видиш такава карта наяве беше събитие, равнозначно на срещата с митичния бял леопард за ловеца. Или на партия тенис с не по-малко митичния Джеръм Селинджър.
Следващият й ход трябваше да е много точно премерен. Тя трескаво се допита до вътрешния си глас и той й подсказа (с басовия тембър на Мерлен Дитрих) да се абстрахира напълно от картата.
Клариса прецени, че това е най-правилното поведение за момента.
Двайсет минути по-късно Аарон я остави пред дома й, а тя го възнагради с една прощална целувка по бузата. Знаеше, че през следващите няколко часа мисълта за тази целувка и съдържащото се в нея обещание щеше да го преследва и да го държи буден. Какво по-романтично от това?
А може би Аарон щеше да се пита защо Клариса, известна със склонността си да целува всеки красив жабок в Западното полукълбо, избра точно за него най-невинната и целомъдрена целувка. Дано да стигнеше до правилния отговор.
Гласовете бяха напрегнати, тревожни и звучаха като скърцане на нокти по стъкло.
— Защо, по дяволите, не ми се обажда?!
— Клариса, само не изпадай в паника!
— Но вече минаха цели три дни!
— Защо ти не му се обадиш? — попита Дженифър.
— Моля?! — облещи се Клариса. — Ти чуваш ли се?! Нали веднага ще ми паднат акциите.
— О, Джен — смъмриха я и останалите, — понякога си толкова…
Клариса беше свикала приятелките си на първата им извънредна среща за тази седмица. Сборният пункт беше салонът за красота „Зет“ на „Сънсет“ и в момента лицата им бяха покрити с парафин като на восъчни фигури, а краката им — потопени в гореща вода с лавандулова есенция. Около тях чинно стояха в очакване да се заемат с педикюра им виетнамски момичета, чиито златни гривни подрънкваха около тъничките им китки. Извънредните сбирки се свикваха за решаване на задачи от първостепенна важност или при изключителни ситуации (например фризьорска издънка, кошмарно минала среща или видяна на живо звезда — Брад Пит или някой от сериала „Приятели“, да речем — достатъчно сериозен повод за една добра почерпка).
Не минаваше седмица без поне три извънредни сбирки на Съзвездието.
— Нали си спомняте за оня доктор, с когото излязох миналата седмица? — подхвърли Поло. — Оказа се пълен мухльо.
Клариса задържа ръката на Грейви, която като че ли възнамеряваше да удуши Поло. Виетнамските момичета зачуруликаха възбудено на неразбираемия си език.
— Какъв ти е проблемът, Грейви?
— Интимният живот на Поло — тази малка глупачка се нахвърля на всеки дръвник, пред чиято фамилия се мъдри „доктор“.
— Е, скъпа, аз поне имам интимен живот, докато ти сигурно едва ли си спомняш кога за последен път си била в леглото с мъж!
— Може би имам по-високи критерии — язвително отвърна Грейви.
— Може би и критериите на мъжете са по-високи — не й остана длъжна Поло.
Виетнамските момичета вече жужаха като кошер пчели. На Клариса й звучаха като надрусани с „Бенадрил“, но на нея всички чужди езици й звучаха така, с изключение на холандския, който наподобяваше речитатив на булимик в зала с добра акустика.
— Вижте — обърна се най-после към тях Грейви, — не е много учтиво да ни обсъждате така. Всичко си има граници.
— Грейви — упрекна я Джен, — не им говори така грубо. Помисли си само какво са преживели тези момичета. Семействата им са дошли тук с лодки… — И тя ги възнагради с най-сърдечната си усмивка.