— Боли ме гърло — оповести Поло.
— Момичета, може ли да не се отклоняваме от темата? — настоя Клариса. — Проблемът е сериозен. Би трябвало досега да ме е потърсил. Какво става? Нима съм изгубила усета си? Досега не се е случвало никой, когото съм си набелязала, да остане равнодушен към чара ми.
— Така е. От детската градина насам — потвърди Грейви.
Момичетата се умълчаха разтревожени. Нещата наистина бяха добили странен обрат.
— Може да е много зает — опита се да го оправдае Дженифър, този ангел.
— Аз да не би да не съм заета?! — отсече Клариса. — Но щях да намеря време.
— А защо не му се обади? — това беше Поло.
— Защото ни-ко-га не се обаждам на мъжа първа — въпрос на принципи!
— Ами Саймън? — припомни й в един глас триото.
— Аз пък смятам да излизам с градинаря си — побърза да смени темата Дженифър. — Свестен човек е.
Клариса поклати глава, сякаш изобщо не я беше чула.
— Може би… — думите заседнаха на гърлото й. Толкова мъчително й беше да ги изрече. — Може просто да не ме харесва.
— Изключено — възрази триото така развълнувано, сякаш току-що им бяха съобщили новината за смъртта на Джон Кенеди-младши. — Това не може да бъде.
Но след като прекара часове наред взряна в телефона, Клариса вече не беше толкова сигурна. На телефонния секретар имаше записани седемнайсет обаждания, но нито едно от човека, който я интересуваше. Освен това половината бяха стари, прослушвани десетки пъти — Клариса не ги беше изтрила от сантиментални (или други) съображения. Например ето това (беше едно от любимите й и винаги можеше да й оправи настроението).
— Клариса — прокашля се в слушалката известен британски актьор, — името и телефонният ти номер неизвестно как са се озовали на бедрото ми… — Пауза. — Така че… хм… бих искал да знам дали ти… дали ние… дали случайно знаеш нещо за това.
Или друго:
— О, бебчо, бебчо, бебчо, бебчо — повтаряше едно приятелче от ученическите години, също актьор. — О, бебчо, бебчо, бебчо…
И така в продължение на цели пет минути.
Имаше и едно, за което Клариса се надяваше, че е грешка, но ругатните бяха толкова цветисти, че си струваше да се чуе, просто като образец в жанра.
Прослушваше обаждането на един комедиен актьор, много ерудиран, истински джентълмен, на когото така и не си беше направила труда да позвъни на свой ред. Нямаше смисъл — той беше кажи-речи на възрастта на баща й, а дори не беше и наполовина толкова привлекателен.
В този момент най-после телефонът звънна.
Клариса се втурна към него и… спря ръката си във въздуха. Не биваше да вдига слушалката. Такива бяха правилата на играта.
Включи се телефонният секретар.
— Клариса? — Мъжки глас, от автомобил. Радиото в колата му беше включено. Връзката беше лоша — високите сгради разваляха сигнала. — Клариса? Там ли си? Обади се, моля те.
Саймън. Ръката на Клариса все така висеше във въздуха.
— Радвам се, че номерът ти не е сменен. Чудех се дали не бихме могли да се видим? Много ти се зарадвах онази вечер, знаеш ли? Изглеждаше… — връзката прекъсна.
„Как?!“ — едва не изкрещя Клариса. „Как изглеждах?!“
Телефонът иззвъня отново.
— Да?! — задъхано каза Клариса в слушалката, забравила за стратегията си.
— Клариса, ти ли си?
— Да — тя придаде на гласа си дълбока, мелодична нотка.
— Обажда се Аарон.
В колко неподходящ момент. Тя едва не изсъска.
— Ало? Добре ли си?
— Да. Кажи.
— Какво да кажа?
— За какво се обаждаш?
— Исках само да…
— В момента съм малко заета. — Тя се огледа — разхвърляни списания, шишенца с лакове, недояден „Сникърс“ — познатата обстановка, която й вдъхваше сигурност.
— Какво правиш?
— Какво ли? Работя върху…
Ами сега? Понякога й се искаше да има истинска професия, да върши нещо. Беше се пробвала в най-различни кариери, но за кратко: дизайнер по интериора (беше боядисала спалнята на майка си), стюардеса (уволниха я скоропостижно за непозволени връзки с клиенти, стана голям скандал), продавачка в антикварен магазин (издържа всичко на всичко седмица, характерът й се оказа крайно неподходящ за тази професия) и служител на рецепция (това беше рекордът й — два часа — от девет до единайсет сутринта, когато собственият й баща я уволни, защото я намери заспала зад бюрото).