— От къде на къде?
— Ами… Откъде да започна? Първо, ние изобщо не възнамеряваме да се женим.
— Защо се изчерви? — Клариса отхапа от кифличката си и продължи: — Според майка ми Мауи било чудесно място за такива поводи… Или Кона — с новооткрития хотел „Четири сезона“…
— Клариса. Моля те. Ние нямаме никакъв повод и още почти не се познаваме.
Клариса хвана брадичката му и леко я стисна, като че ли говореше с упорито петгодишно хлапе.
— Аарон, ако не искаш да ходим на Хаваите, просто ми кажи. Ще измислим нещо друго, нещо екзотично… да речем, Бали.
Аарон примигна, хванат натясно.
— Ако това не е някоя от твоите шеги, а наистина си си наумила да се женим, ти си луда!
Клариса му се усмихна и дояде кифличката си.
След малко приключиха със закуската и пиколото докара бентлито.
— Аарон, скъпи, щом не искаш да се женим, няма. Какво толкова? — каза Клариса, докато се настаняваше на предната седалка.
— Добре.
— Никога не бих те накарала насила. Само това липсваше…
— Знам, но…
— Разбира се, че знаеш. Знаеш, че бих могла да се омъжа в мига, в който поискам.
— Знам…
— Отказах на Шон, без да ми мигне окото — не виждам защо да не откажа и на теб.
— Как така — да ми откажеш?
— Ами ние дори още не сме сигурни в чувствата си…
— Нали и аз точно това казах?
— Почти не се познаваме…
— Именно.
— Сега, като размислих, установих, че си напълно прав. Не бива да пришпорваме нещата. Ами ако се окажеш гей? Или криеш някаква друга мрачна тайна? Между другото, кой номер смокинг носиш?
— Не нося смокинг.
— Разбирам… Не искаш да си строго официален. Не е проблем. О, боже! Не съм се обадила на фотографите!
Аарон хвана ръката й.
— Клариса… Боя се, че не ти е нужен фотограф, а…
— Достатъчно. Схванах мисълта ти. Няма да се женим и толкова.
— Клариса, не исках да те засегна…
— А само да ми съобщиш, че не желаеш да се жениш за мен.
— Не казах точно това.
— О, така ли? Да не би да желаеш?
— Господи. Просто още не смятам да се женя. Не се чувствам готов.
— Лошото е, че аз пък не разполагам с излишно време…
Аарон се втренчи в нея с отворена уста.
— Да? Има ли някакъв проблем?
— Знаеш ли… ти си най-нестабилният емоционално човек, когото познавам.
— В любовта и на война всичко е позволено — твърдо каза Клариса. Щом той възнамеряваше да й цитира Фред Астер, тя нямаше да му остане длъжна.
Аарон я гледаше така, сякаш току-що от устата й бяха покапали рози. Но все още не се беше предал.
— Клариса, аз не съм вчерашен, не го забравяй.
Тя се засмя и го потупа по ръката — скоро щеше съвсем да омекне. Докато се опомни и щеше да е затънал в плаващите пясъци. Защото Клариса щеше да извърта нещата така, че тя да е тази, която отклонява идеята за брака. И неусетно скалата щеше да се пропука. И да рухне.
Нямаше търпение да съобщи на Съзвездието за окончателната капитулация на противника.
— Случайно да имаш алергия към рози? — попита тя така, между другото, докато свиваха надолу по „Санта Моника“. — Защото в такъв случай бихме могли да поръчаме изкуствени. Много са сполучливи.
— Клариса!!!
6
За плюшените играчки и животинския магнетизъм
Съзвездието, събрано в „Неймън Маркъс“ за проба на шаферските тоалети, с вълнение изслуша новините за развоя на събитията и поздрави Клариса, изпечената манипулаторка, за виртуозното изпълнение.
— А… как стоят нещата със секса? — осведоми се Грейви. — О, боже! — Тя се взираше в огледалото. — Чий е този гръб?
— Предполагам, страхотно.
— Предполагаш?!
— Ами да. Все още не сме стигнали дотам.
Грейви продължително изгледа Клариса и само поклати глава.
— Ще изчакате първата брачна нощ? — възкликна Джени. — О, толкова е романтично.
Грейви изсумтя.
— Все пак се познаваме само от две седмици — напомни Клариса.
Грейви се съсредоточи върху гърба си в огледалото.
— Този гръб ми е познат… Божичко! Това е гърбът на майка ми!
Откритието я разтърси така, че тя седна на пода. Изглеждаше съкрушена.