— Как не — беше заявила Клариса.
— Изслушай ме. Ще продължаваш да създаваш повърхностни и нетрайни взаимоотношения и да избягваш обвързване, докато не изгладиш проблема с баща си.
— Нямам желание да се занимавам с него — отсече Клариса.
Всъщност тя беше обичала баща си безрезервно — повече от майка си и от всеки друг човек на света — точно до дванайсетия си рожден ден. Когато си беше изградила някои житейски правила.
След което си ги беше записала черно на бяло и се беше постарала винаги да ги спазва.
Всичко тръгна от там, че баща й беше забравил за рождения й ден и изобщо не се появи, защото беше извел някаква приятелка с яхтата си. Беше забравил също така, че е женен за майка й, както и това, че яхтата вече е собственост на банката.
„Правило първо. Не показвай чувствата си.“
Беше чула майка си да му крещи по телефона, затръшвайки слушалката. Чуха я и момичетата, поканени за рождения ден. Едно от тях нарече баща й „измамник“ — факт, който Клариса не можеше да оспори.
„Правило второ. Не очаквай нищо от никого.“
През остатъка от деня майка й беше учудващо спокойна и усмивката не слизаше от лицето й. По нищо не личеше, че се е разразила буря.
„Правило трето. Не позволявай на никого да разбие сърцето ти.“
По-късно същия ден, когато момичетата си тръгнаха и остатъците от тортата бяха изхвърлени в кошчето, за да не ги изяде Клариса (което обаче не й попречи тайничко да го направи), двете с майка й излязоха по магазините.
Майка й похарчи 8000 долара (сума, която далеч надхвърляше възможностите им) за покупки в „Тифани“. Така Клариса се сдоби с първите си диамантени обеци, половинкаратови, на стойност точно 1500 долара, а майка й — с великолепна платинена гривна с диаманти.
„Правило четвърто. Вземи каквото можеш.“
От този знаменателен ден нататък Клариса се вглеждаше по-внимателно в поведението на жените около себе си, докато се научи да забелязва всеки нюанс, всеки детайл и да разчита скрития им смисъл. И откри, че независимо дали жените бяха омъжени, разведени, свободни, стари, млади, домакини или отдадени на кариерата си, общо взето, нещата опираха до едно — да излезеш от всяка ситуация с вдигната глава и ненакърнена (по възможност) гордост. Дори ако това налагаше покупката на гривна за хиляди долари (която не можеш да си позволиш).
Клариса чуваше търговците на „Родео Драйв“ да се обръщат към майка й с почтителното „госпожо Алпърт“ и добре знаеше цената, която майка й е готова да плати за това.
По-късно същата седмица, след размяната на много обиди, остри думи и сълзи, родителите й сключиха примирие (скрепено с още едно-две бижута като подарък). Но междувременно Клариса добре си беше научила урока. И нямаше да го забрави никога.
До следващия си рожден ден (тринайсетия) тя вече се беше превърнала в истинска „фатална жена“, която знаеше как да разиграва картите си и да върти мъжете на пръста си.
„Правило пето. Нанасяй съкрушителния удар първа.“
Телефонът звънна и прекъсна медитацията й. Клариса хукна да го вдигне. Доста я изненада, че така се е разбързала — беше съвсем нетипично за нея. Но още повече я учуди фактът, че по бузите й се стичаха сълзи. Едва сега си даде сметка, че плаче.
Знаеше, че се обажда Аарон, а още дори не беше чула гласа му.
— Току-що осъзнах нещо — той звучеше развълнувано.
— Че не можеш да живееш без мен — услужливо подсказа Клариса.
— Че никога не съм ходил в Дисниленд.
Клариса се усмихна.
— Е, кога ще ходим? Довечера ли?
— Вече съм тук. Обаждам ти се от уличния телефон.
Тя нададе щастлив писък — писък на дванайсетгодишно момиченце, отворило подаръка си за Коледа в едно непомрачено утро.
Дори не се преоблече, преди да хукне надолу — нямаше смисъл да губи излишно време.
Едва по стълбите се сети, че това също беше нетипично за нея.
Клариса и Аарон влязоха в Дисниленд с близо петстотин долара, а си тръгнаха с един куп плюшени играчки (на всяка от които Аарон беше измислил име), като не броим онези, които раздаде на минаващите хлапета, въпреки протестите на Клариса (тя се притесняваше не без основание, че някой може да заподозре Аарон в нечисти намерения).
Но когато сподели с него опасенията си, Аарон само поклати глава, сякаш току-що му бяха съобщили някоя много тъжна новина (от рода на „Ел Декор“ вече няма да излиза или „Брад Пит се е обръснал“, или „Установили са, че обезкосмяването на интимните части причинява рак на матката“).