Страстта на Аарон към плюшените животинчета излезе наяве още с пристигането им в увеселителния парк и скоро доби застрашителни размери. Първата им покупка беше едно розово прасенце. Клариса го забеляза първа и се сети, че беше имала същото като дете. След малко, под предлог, че отива да търси тоалетна, Аарон се върна и й го купи. Поднесе й го с такъв жест, сякаш й връчваше не плюшено прасенце, а три и половина каратов диамант.
Беше трогателно.
Клариса се забавляваше от сърце някъде докъм петото плюшено животинче — после взе да й става все по-малко забавно. Но нещата вече бяха излезли извън контрол.
— Виж очите на това… — казваше той, привлечен неудържимо.
Или:
— Пипни го само колко е мекичко…
Или:
— Бебчо, къде е мама? — докато гушкаше едно слонче, което незабавно се присъедини към колекцията.
Клариса ставаше все по-мълчалива с всяка следваща покупка.
— Какво се е замислил Прасчо? — попита по едно време Аарон.
— Мисли си, че господин Аарон сигурно е мръднал…
— О, не, това не може да е Прасчо — той не се изразява така.
— А как? Така ли? — Тя вдигна Прасчо и заговори с преправен глас: „Мистър Аарон, вие сте фетишист“… Как ли се пише тази дума?
— Да не намекваш, че имам сексуални помисли спрямо животинчетата?! — ахна той.
Хората вече ги зяпаха.
— Говори през рибата — смушка го Клариса.
— Коя по-точно?
— Жълтата неонка.
— Малко ще ми е трудно. Госпожицата няма гласни струни. Но не би искала да говори за това.
— Не ме интересува — тросна се Прасчо. — На мен да не би да ми е лесно да те гледам как изкупи цял магазин плюшени играчки!
— Смятам да раздам повечето — оправда се Жълтата неонка.
— Не! Не! Недей! Не ни оставяй! — запротестираха животните.
Клариса едва сдържа усмивката си.
— Госпожице Неонка, виждате ми се твърде странна…
— Господин Прасчо, опитайте се да ме разберете — въздъхна Жълтата неонка. — Ако бяхте роден без крака като мен и не можехте да ходите на училище… щяхте да знаете какво е да си различен… О, аз бях толкова самотна — без братя и сестри… Всеки ден родителите ми отиваха нанякъде…
Клариса слушаше съчувствено.
— Имах само трима приятели — продължаваше Рибата — Моуи, Лари и Барк Аврелиус…
— Охо?
— … Те бяха панда, пудел и мече. И ме обичаха, въпреки че бях само една риба…
Клариса се пресегна и хвана ръката му.
Отправиха се към „Карибските пирати“ на площад „Ню Орлиънс“.
— Жълтата… какво? — присви вежди Грейви.
Клариса споделяше преживелиците си със Съзвездието.
— Значи Аарон харесва плюшените играчки? — възкликна Джени. — В това има нещо… мило.
— По-скоро нещо… гнило — промърмори Грейви.
— Искам да чуя точно какво мислите — насърчи ги Клариса.
— Струва ми се съвсем безобидно — заяви Джени.
— На мен ми звучи малко откачено — каза Грейви, — но не е фатално, освен ако не го разори. Не бива да го допускаш, тъй като ми се струва, че си имаме работа с някой от ранга на Джийн Касим.
Джийн Касим беше русо, светлокожо подобие на Грейси Джоунс. Тя беше омъжена за дребничкия мургав диджей на „Билборд“ Кейси Касим. В речника на Съзвездието „Джийн Касим“ беше нарицателно за някой стряскащо богат. Момичетата често срещаха името й на страниците на „213“ — самото му споменаване ги караше да тръпнат от страхопочитание. Което не пречеше на Грейви да подозира, че Джийн Касим всъщност е мъж.
След спешната консултация с приятелките си Клариса се пъхна във ваната. Беше се изпотила да мъкне из целия град плюшените „приятелчета“ на Аарон. Освен това довечера беше третата им (съдбовна за всяка връзка) среща — в един нов френски ресторант на „Бевърли Драйв“.
Клариса трябваше да е във върховна форма.
— Какво?! Как така не искаш да спиш с мен? — възкликна тя. — Днес е третото ни излизане и според всички закони…
— Не се придържам към тях — кротко каза Аарон. — Истината е, че още първия път, когато те видях, изпитах желание да се нахвърля върху теб — насред „Айви“.
Клариса се усмихна. Гамбитът със задните части беше проработил — знаеше си.