— А после изпитах същото желание отново — на онова парти, което беше организирано в моя чест… не отричай. — Той сложи пръст на устните й и продължи: — Но с течение на времето осъзнах, че съм започнал да изпитвам към теб и нещо повече. Затова… точно сега бих искал да те опозная, а не да спя с теб… Очакването е част от удоволствието.
Клариса изведнъж скочи от леглото му и закрачи напред-назад из стаята.
Вторият етап от операция „Любовна нощ“ беше започнал още в антрето. Току-що беше приключил успешно първият етап — романтична вечеря във „Валентино“ (мястото беше специално избрано от Клариса заради подходящото осветление и качествената колекция от вина). С огромно усилие на волята си се беше въздържала от любимото си тирамису — тази вечер трябваше да бъде в пълна бойна готовност.
Преди малко се бяха завърнали и Аарон беше обвил ръка около кръста й и я беше повел към спалнята. Покриваше врата й с целувки, притискаше се с цялото си тяло към нея и тихо шепнеше: „О, боже, колко хубаво ухаеш…“
Коленете на Клариса бяха омекнали — тя вече предвкусваше върховното изживяване. Не беше сигурна само как ще успее да се добере до спалнята в това състояние — не чувстваше земята под краката си. Но Аарон я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.
„Това би трябвало да е прелюдията към третата фаза“, помисли си Клариса, потопена в нирвана.
Уви, не.
Само няколко минути по-късно Аарон я свали на земята. Всъщност я беше положил на леглото до себе си, много нежно при това, но думите му й подействаха като студен душ. Не можеше да повярва на ушите си — не и след като беше видяла очите му.
— Какво ще кажа сега на момичетата?!
— ?!
— На моите приятелки. Те толкова се вълнуваха заради мен — и очакваха някакви резултати… Не мога да ги разочаровам.
— Твоите приятелки се интересуват от сексуалния ти живот?
— Естествено. Да не искаш да кажеш, че твоите приятели не го правят?
Аарон се замисли.
— При нас е малко по-различно. Може и да споделяме сексуалните си авантюри, но ако става въпрос за нещо по-сериозно… предпочитаме да се крием зад халбата бира и да си мълчим.
Клариса примигна.
— Какво означава „нещо по-сериозно“? Би ли уточнил?
— Ами… ще опитам. Да речем, че аз, Аарон, ти кажа, че утре ще ти се обадя и наистина ти звънна. Или пък остана да преспя у вас и не съм се изнесъл, преди да си отворила очи, а те питам със захар ли обичаш кафето… Ако заедно обмисляме какво ще правим в петък, а още е едва понеделник… Такива неща…
Клариса поклати глава.
— Не знам… Да ти кажа ли какво си мисля — според мен ти, Джоузеф Аарон Кингсли Мейсън, не си достатъчно привлечен от мен. Иначе нямаше да го усукваш толкова.
— Чакай малко. Откъде знаеш цялото ми име?
— Да си чувал нещо за „Гугъл“? Последният тип, който ми обясняваше, че няма смисъл да пришпорваме нещата, всъщност се опитваше да отложи момента на разкритието… На негово място и аз не бих бързала.
— Колкото до това, можеш да не се безпокоиш — засмя се Аарон. — Уверявам те, че няма да те разочаровам.
Клариса седна отново до него и се сгуши в прегръдката му.
— Ето така… Добро момиче — промърмори той.
Изведнъж тя отново вдигна глава.
— Нали не мислиш, че съм дебела?
— Нищо подобно. Имаш здрав вид.
— Моля?!
— Лошо ли е да имаш здрав вид?
— Същото е като да ти кажат, че си „приятно закръглена“ или защо не — „добре охранена“!
— Стига, Клариса. Знаеш, че винаги си била хубаво момиче — едва ли някой е пропускал да ти го каже.
— Мразя те — избъбри тя, докато всъщност изпитваше напълно противоположни чувства.
— Виж, миличка — ръцете му нежно я обгръщаха, — израснал съм в Джорджия, а там се ценят расовите екземпляри.
— Само не ми казвай, че си правил секс с някоя расова кобила.
Той щипна бедрото й. Клариса перна ръката му.
— Знам едно — смигна й Аарон, — ако момичето много подбира какво слага в устата си, мъжът ще има проблем в спалнята.
— Е, аз не създавам такива проблеми — усмихна се Клариса.
— Искаш ли да си облечем пижамите и да си продължим разговора в леглото? — Аарон отвори едно от чекмеджетата. — Моля, избирай…
Клариса си избра светлосиня кашмирена пижама, преоблече се и се мушна в леглото при Аарон, сякаш бяха заедно поне от петдесет години. Нямаше да се учуди, ако беше видяла ченето му на нощното шкафче.