Тя се сви като бебе под завивките и ръцете му я обгърнаха. Усещаше тялото му, притиснато до нейното. Двамата лежаха сгушени и Клариса изведнъж осъзна, че тъкмо това е истинската интимност. Не си спомняше досега да е лежала сгушена в прегръдките на някого.
Дожаля й за самата нея.
И изведнъж Аарон попита:
— Ще имаш ли нещо против, ако някой се присъедини към нас?
Клариса се вцепени. После рязко се дръпна настрани.
— Знаех си, че и ти си…
Аарон измъкна Жълтата неонка изпод завивките.
Клариса само поклати глава и отново се притисна до него.
Аарон се усмихна.
— Един ден децата ни ще искат да се мушнат при нас под завивките… Трябва да свикваме.
— Нищо подобно! Ако ни досаждат, ще ги затваряме в гаража.
Тя го целуна. Надяваше се, че не е усетил вълнението в гласа й.
Полежаха така, мълчаливо. Присъствието му й действаше странно успокояващо.
— Преди малко ми се стори, че гласът ти трепна… — промърмори Аарон.
Клариса започна да подозира, че цялата тази история с плюшените животни е своеобразно изпитание за нея, от което зависеше развоят на връзката им. Засега се справяше блестящо. Храбро приемаше чудатостите на Аарон (съвършено невинни в сравнение с някои други мъжки приумици). В края на краищата нали не я беше карал да се чука с пръста на крака си, да изруси интимните си части или нещо още по-откачено. В съблекалните на спортния клуб Аарон се беше наслушал на всевъзможни такива истории — всички го съветваха добре да си поживее, докато още е ерген (особено оня фалшив агент с червената лента на главата и сватбен пръстен с размерите на брънка от затворническа верига, както и продуцентът на комедийни сериали с неизменните хавайски ризи, който се гордееше с това, че в младостта си е бил истинска луда глава).
Е, добре, бъдещият й съпруг си имаше мания. Разбираема, дори без да си терапевт или надарен с шесто чувство — като се има предвид самотното му детство в огромното имение на Мейсън, отчуждените и вечно заети родители… честите боледувания… По време на първия му престой в болницата са му подарили плюшено мече и то е било до него чак до постъпването му в колежа. Слава Богу, тогава е осъзнал, че пъпчивите, вмирисани на бира тийнейджъри не биха гледали с добро око на някой, който спи с мечето от детските си години вместо с някоя от русите мажоретки, известни с това, че могат с едната си ръка да държат запалена цигара и халба бира, а с другата — да ти правят свирка.
Когато завършил училище, заминал направо за Лос Анджелис и колкото по-объркан и изгубен в тази джунгла се чувстваше, с толкова повече верни плюшени животинчета се бе обграждал. Колекцията му се разраствала от ден на ден, но всяко от животинчетата било за него уникално, получавало име и самоличност. Докосването до меките пухкави играчки, които не можели да наранят никого, носело на Аарон несравнимо с нищо успокоение.
Може да се струваше на някого малко странен, но нали не беше единственият обсебен от колекционерска страст? Колко други ергени събират бирени бутилки, цигарени кутии и тъй нататък и тези колекции са изложени на видно място в домовете им.
И едно позакъсняло признание: първото, което му се искало да направи още с пристигането си в Ел Ей, било да посети Дисниленд, но нямал подходяща компания и решил да изчака.
Докато на хоризонта се появила Клариса.
И още нещо — същата онази сутрин му се беше обадил режисьор, заинтересуван от проекта му — опитен, утвърден режисьор, който правеше истински филми, а не рекламни клипове. Той беше готов да започнат работа незабавно и искаше Аарон да се срещне със сценаристите.
Събитието заслужаваше да се отпразнува — на някое специално място. И Аарон покани Клариса в Дисниленд.
Не беше сигурен как ще бъде приета поканата му, но ето че жената, която познаваше най-реномираните ресторанти и нощни клубове в Ел Ей и се беше заела със задачата да коригира стила на обличане на Аарон, подскочи като малко момиченце, когато чу за идеята.
Малко неща биха го накарали да се почувства по-щастлив. Изобщо Аарон откри, че интересът му към Клариса се задълбочава — противно на първоначалните му очаквания. Започваше все по-силно да усеща липсата й и дори когато видеше нечие хубаво лице или фантастично тяло, веднага се сещаше за нея. Вярно е, че му се беше приискало да я изчука още при първата им среща, но впоследствие нещата бяха придобили други измерения. От моментна прищявка Клариса се беше превърнала за него в стимул, във вдъхновение.