Тя го мотивираше да остане в Ел Ей, да намери мястото си, да се утвърди. И може би един ден, ако извадеше късмета, тя щеше да го обикне достатъчно силно, за да му прости, че се беше опитал да я заблуди.
Като преди това здравата го беше сритала по задника.
7
Един тласък в нужната посока
— Казвай! — задъхваше се Грейви. — Какви са новините?! Очаквам най-подробна информация! Бързо, че ще умра!
Нищо чудно това да беше самата истина — лицето й беше кървавочервено, а очите й сякаш щяха да изскочат.
— Тя сама… ще ни каже… когато се почувства готова — пъшкаше Джени, отметнала глава назад.
— Ускорете темпото, мързелани! Точите се като свински черва! — изграчи някой.
Клариса впери поглед напред, прехапала устни. По лицето й се стичаше пот на едри капки и влизаше чак в ноздрите й, противно на всички закони на физиката.
Вече шест минути откак отчаяно въртеше педалите във фитнес залата на „Сънсет“. Приятелките й я бяха домъкнали тук и никога, никога нямаше да им го прости.
— Ще млъкнете ли там, плазмодии?! — провикна се отново инструкторката им — дама с огромни бедра, обута в черен ластичен клин и препасана с яркожълт колан. Приличаше на много зле опакован подарък.
— Обсъждаме нещо важно! — изрева с последни сили Грейви и се опита да върти педалите по-усърдно.
Тренировката в десет сутринта беше предизвикателство за всеки инструктор — в залата имаше повече от четирийсет желаещи да поддържат форма. Този факт беше доста показателен и за равнището на безработицата в развлекателния бизнес.
— Моля те, не я изкарвай от кожата й! — предупредително изсъска Джени. — Ще ни го изкара през носа!
В този миг се появи Поло, ведро усмихната и с толкова кръшна походка, сякаш току-що се беше изчукала в съблекалните.
— О… Нейно величество благоволи да се появи… — изхриптя Грейви.
Поло им помаха и настани изваяното си задниче на велометъра точно зад Клариса. От нея лъхаше на свежест и на скъп парфюм. Инструкторката не я смъмри за закъснението — дори и тя вече беше подвластна на очарованието на Поло.
— Е, Клариса? — проточи шия напред Поло. — Разказвай. Искам подробности.
— Накратко — нищо не се случи — прошепна Клариса. — Никакъв секс.
Задникът й се беше схванал на ръбестата седалка и тя се чувстваше ужасно. Все едно им бяха пуснали филм с Джон Траволта и им бяха заповядали да не мърдат от мястото си.
— Наистина ли?! — ахна Джени.
— Как така?! — настоя Грейви. — Нали това беше третата ви среща?! Очакваше се да правите секс!
Мъжът, който въртеше педалите пред нея, се обърна и я изгледа. Грейви му се изплези, като закачливо повъртя езика си, преди да го прибере.
— Твоят човек е гей, Клариса — заяви Поло, която дори не си правеше труда да върти педалите. — Чиста проба хомо. Много жалко.
— Шшт — изшътка й Клариса. — Ще си довършим разговора след тренировката.
— Божичко! Гениталиите ми са съвършено безчувствени! — установи Джени.
Останалите имаха същия проблем.
— Момичета, имам новина! — възбудено съобщи Грейви. — Фред Сийгъл одобри пролетната ми колекция. — Тя им показа чифт обеци — миниатюрна единица и миниатюрна двойка.
— Вече имаш пролетна колекция? — възкликна Поло.
— Още не. Но до пролетта и това ще стане. Все ще ми хрумнат свежи идеи. А това е част от цикъла „Гениален“ — той включва математически символи — числа, форми, геометрични фигури…
Приятелките седяха на бара в „Креш“, смучеха коктейли с кисело мляко и сок от моркови и гризяха протеинови блокчета — трябваше да наваксат загубата на енергия след часа по фитнес.
— Момичета, съжалявам, че ви разочаровах — Клариса най-после заговори по болната тема.
— Никога не би могла да ни разочароваш — разпалено възрази Джен, но Грейви я прекъсна:
— Говори само от свое име! Казах вече — на този тип не му е чиста работата. Сигурно е мормон… каквото и да означава това.
— Слушай какво, многознайке, той каза, че това не е просто една мимолетна прищявка и затова… не иска да прави секс с мен. Още не.