В този момент на входната врата се позвъни. Клариса се усмихна на Аарон и побърза да отвори. На прага стоеше Злата Сузи. В комплект със Саймън.
— Скъпа! — разпери ръце за прегръдка Сузи.
Клариса я сграбчи, издърпа я навътре и я набута в дрешника. После завъртя ключа. Стана съвсем импулсивно.
— Здравей, Саймън!
Той дори не беше помръднал от мястото си, само вдигна ръка объркано. Носеше пръстен на палеца.
— Веднага се връщам! Имаш страхотни обувки.
И Клариса затръшна вратата в лицето му.
— Какво, по дяволите… — изсъска Сузи, когато Клариса нахлу при нея в дрешника.
— Не можеш да водиш тук Саймън. Има си правила. Ти ги наруши. Все едно ми обявяваш война.
— Каза, че можем да си доведем кавалер…
— Не и Саймън!
— И защо не? Искам да изляза от тук.
— Защото е част от моето минало. Неприкосновена.
— Но е минало. Затворена страница. И двамата с Аарон все ще трябва да се срещнат един ден. Не виждам защо това те разстройва толкова, освен ако… — тук Сузи замълча злорадо — … все още не изпитваш чувства към него. А ако е така… не виждам защо си се разбързала да се омъжваш за Аарон.
— Добре… — като на себе си промърмори Клариса, — ще ги сложа в двата противоположни края на масата, какво толкова?
И тя тръгна да излиза.
— Клариса?
— Да?
— Саймън се целува страхотно, нали?
Добре… заслужаваше да стои заключена.
— Деца — появи се Теди откъм кухнята, — някой да иска нещо за пиене?
Звучеше бодро, но видът му беше като след боксов мач. Косата му стърчеше (особено от едната страна), а едното му око беше подуто.
— Аз! — обади се току-що влязлата Клариса, като оправи полата си (от последната колекция на Долче и Габана). Виковете на Сузи се чуваха съвсем слабо. Клариса сложи в уредбата един от дисковете с кубинска музика и усили звука почти до крайност. Грейви я изгледа въпросително, но Клариса се направи, че не забелязва.
— Кой вдига такъв шум? — попита най-после Грейви.
— Господин Алпърт, да ви помогна ли? — надигна се от мястото си Аарон.
— Не, не! — спря го Теди. — Времето е пред теб, момчето ми. Тепърва все това те чака. Събирай сили! Пък и… в кухнята е голяма неразбория. Стискайте ми палци! — той си пое дълбоко дъх, като че ли щеше да се хвърли в бурно море, и изчезна към кухнята.
— Кой звънеше? — попита Аарон.
— Защо не разкажеш на Грейви за проекта си за мюзикъл? — обърна се към него Клариса. — Сигурна съм, че ще стане голям хит. Как смяташ, дали ще е готов до Коледа?
— Кой звънеше? — повтори Аарон.
— Кога?
— Преди малко. — Аарон й се закани с пръст. — Ах, ти, хитрушо.
Отново се позвъни.
Клариса скочи и се втурна към вратата, но Аарон се оказа по-бърз.
— Остави на мен. А ти дръж под око родителите си и ако замирише на барут, се обади на 911.
Откъм кухнята се чуваха крясъци. Майката на Клариса нареждаше нещо на испански, както винаги, когато беше особено развълнувана. Клариса не разбираше какво точно казва, но едва ли обсъждаше менюто за вечеря.
А отвън на прага чакаше Саймън и Аарон беше отишъл да го посрещне.
Тя се свлече на стола си като покосена. Трагикомедията започваше. Нещата бяха излезли извън контрол. Тя пресуши нервно чашата на Аарон и се подкрепих резенче ананас.
— Си, ще ми кажеш ли какво става? — приближи стола си Грейви.
— Сузи е довела Саймън.
— О! И къде са сега?
— Сузи е затворена в дрешника, а Саймън всеки момент ще се появи — Аарон отиде да му отвори. Всичко рухва, а аз дори не съм достатъчно пияна, за да не ми пука…
— Погледни откъм забавната му страна…
— Благодаря за съвета!
— Поне коктейлите си ги бива.
— Клариса? — чу се гласът на Аарон. — Дошли са приятелите ти…
Тя затвори очи. Когато най-после ги отвори, пред нея стоеше Дженифър, под ръка с някакъв латиноамериканец с черни мустаци, бели зъби и широкопола каубойска шапка. Мъжът излъчваше сила и сдържано достойнство. Личеше си, че е свикнал да бъде на открито и да работи с ръцете си.
— Клариса. Запознай се с Пабло. Говорила съм ти за него.