В крайна сметка Клариса реши да провери какво става, но Аарон отново предложи услугите си:
— Остави на мен!
И я целуна по бузата.
Грейви погледна Клариса, която пък погледна Дженифър, която на свой ред погледна Поло, която щеше да погледне към Сузи, но вместо това махна и попита:
— Майка ти да няма котка?
Саймън отиде да си вземе цигарите, а Дженифър направи знак на Пабло да го придружи. Той кимна усмихнато, смигна й и побърза да се изнесе.
Съзаклятничките останаха насаме.
Сузи въздъхна.
— Аарон не е истински — заяви Грейви. — Не може да е.
— Той е съвършен — промълви Дженифър и добави — за теб, искам да кажа.
— А според мен нещо с него не е наред — каза Сузи.
— Кое по-точно? — попита Клариса. — Това, че е влюбен в мен?
— И това.
— Резултат от двубоя?
— Две на едно за Аарон — съобщи Грейви. — Розите си ги биваше, но Аарон определено е претендент за златото.
Аарон се появи с чинията си в ръка. Беше пребледнял и погледът му беше разфокусиран, сякаш току-що беше станал свидетел на жертвоприношение.
— Какво има, Аарон? — тревожно запита Клариса. — Да не ти прилоша от храната?
— Не ви съветвам да ходите натам…
Клариса моментално се надигна, но той я спря.
— Наистина не бива, освен ако не искаш да видиш…
В този момент влязоха Теди и майката на Клариса, като крепяха поднос с нещо, което много приличаше на гигантска набъбнала яйцеклетка. Изглеждаха безкрайно доволни от уродливото си творение, ведри и усмихнати като водещи на сутрешно токшоу.
Клариса забеляза, че блузката на майка й беше закопчана накриво.
— О, боже…
— Направиха го върху кухненския плот — прошушна й Аарон.
Миг по-късно се появиха Пабло и Саймън.
— Бих искал да вдигна тост — каза Пабло на перфектен английски, след което погледна към майката на Клариса и добави нещо на испански, а тя му кимна усмихнато.
Пабло заговори и макар никой, освен майката на Клариса да не разбираше какво точно казва, гласът му звучеше задушевно, мелодично и успокояващо като приспивна песен.
— В моята страна, когато двама души се обичат толкова много, колкото виждам, че се обичате вие двамата, не им остава друго, освен да се оженят. За мен е особена чест да съм тук и да споделя с вас и вашите приятели този щастлив момент. Радвам се, че станах свидетел на любовта, която изпитвате един към друг. Вие дълбоко развълнувахте сърцето ми. Надявам се един ден и мен да споходи същото щастие. Пия за вас, Аарон и Клариса!
Той вдигна чашата си и всички се присъединиха към наздравицата, трогнати и развълнувани. Очите на майката на Клариса блестяха, като че всеки миг щеше да заплаче. Тя не се опита да преведе казаното — знаеше, че смисълът му е станал ясен.
Дори Сузи изтри сълза от змийското си оченце.
— Добре. Сега е мой ред. — Аарон се изправи така стремително, че едва не катурна стола си. — Пия за Клариса, която успя да ме учуди, очарова, обърка и заинтригува повече от всяка друга жена, която съм срещал.
— И затова реши да ми я отнемеш — промърмори Саймън. Божичко, беше пиян — той, който изобщо не пиеше.
Клариса му изшътка.
— Господин Наранено честолюбие, приемете загубата с достойнство — прошепна му Грейви.
— Клариса, обичам те — изрече Аарон.
От гърдите на Съзвездието се изтръгна дружна въздишка и чашите звъннаха. (Единствено Саймън не се включи в общата наздравица.)
След което тържествената част приключи и всички се нахвърлиха върху пая.
По-късно, когато най-катастрофалната вечеря в историята на човечеството приключи, Клариса запита Аарон:
— Е, как се чувстваш сега — по-скоро очарован или по-скоро объркан?
— И едното, и другото — призна Аарон, докато й помагаше да раздигне масата. Родителите й вече си бяха легнали — заедно, както можеше да се предположи.
— Знаеш ли, Клариса — продължи той, — там, откъдето идвам…
— Далечна държава с формата на ботуш?
— Италия ли? Не. Имах предвид един щат.
— Оня, който е по-голям от Аляска?
— Няма такъв…
— Така ли? Е, добре, геологията не е силната ми страна.
Аарон се разсмя.
— Географията. А щатът е Джорджия. Та, там е прието мъжът да прави предложението.