След малко двамата застанаха лице в лице и Аарон започна бавно, много бавно да разкопчава блузката й.
— Какво им става на тези копчета? — промърмори той. — Нещо заяждат…
Клариса вече проклинаше наум новата си копринена блузка. Най-после тя взе нещата в свои ръце и с едно рязко дръпване се освободи от блузката.
— О… това ми харесва… — Аарон се наслаждаваше на гледката.
— Дано и аз да имам повод да го кажа.
Аарон се усмихна и я побутна към леглото, като плъзна нетърпеливо ръце под полата й. После се наведе и тя усети горещия му дъх върху бедрото си.
— О, боже…
Любиха се дълго, ненаситно, забравили всичко друго на света.
Доста по-късно Клариса лежеше по гръб, изтощена, но щастлива и си мислеше: „Най-после!“ Това не беше обикновено чукане. Можеше ли да е… онова, другото, вечно изплъзващото й се…
Обърна се към Аарон, който лежеше до нея, и се вгледа в извивката на носа, в очертанията на устните му.
— Колко общо са стаите?
— Осемнайсет — отвърна той, без да отваря очи, напълно изцеден. — Защо?
— Значи ни остават още седемнайсет.
9
Ето го и… предбрачния договор
Клариса току-що бе облякла роклята на Вира Уонг. Двете с майка й бяха в хотелската стая на „Бел Еър“, заобиколени от отворени бутилки шампанско и кошници с плодове.
Днес беше денят на сватбата.
На вратата се почука. Майка й побърза да отвори. На Клариса й се искаше да дръпне нелепата шапчица от главата й. Яркорозова, обсипана с перлички, тя приличаше по-скоро на нахлупена торта, отколкото на нормална шапка.
— Клари-и-иса. Търсят те — повиши глас майка й. Акцентът й беше по-изявен от обикновено, което означаваше лоши новини.
Майка й се върна. Гледаше стреснато като кученце, изскочило пред фаровете на автомобил. Следваше я някакъв мъж с решителна походка и делово изражение. Имаше вид на банков инспектор или данъчен чиновник. Беше с очила и носеше куфарче с някакви документи.
— Да? С какво мога да ви помогна? — обърна се към него Клариса. Не звучеше особено дружелюбно.
— Приятно ми е. Казвам се Кийт Слокъм и съм адвокат на семейство Мейсън. — Подадената му ръка увисна във въздуха, но той остана невъзмутим. Като че ли беше свикнал с подобно хладно посрещане.
— Слушам ви.
— Мисля, че ви е известна причината, поради която съм тук.
Клариса отстъпи крачка назад и почти машинално протегна към майка си ръката с чисто новия годежен пръстен. Майка й бързо й подаде чаша шампанско.
— Значи така. Аарон ми изпраща семейния си адвокат. Да чуем за какво става въпрос.
Тя пресуши чашата си на един дъх и протегна ръка за нова.
Кийт отвори дипломатическото си куфарче.
— Има някои документи, които ще трябва да подпишете…
Клариса сбърчи нос, като че ли беше подушила нещо особено неприятно.
— Нищо няма да подпиша — каза и подаде на майка си отново изпразнената чаша.
— Всичко е съвсем разумно и целесъобразно…
— Господине, освен че недовиждате, сигурно и недочувате. Вече казах, че нищо няма да подпиша — Клариса свали обувките си цвят „яйчена черупка“ и ги пъхна в ръцете на адвоката, който примигна зад дебелите стъкла на очилата си.
— Предбрачните договори са нещо съвсем обикновено в наши дни — каза той. — Чиста формалност…
Клариса събу тънките си копринени чорапи и елегантно ги остави върху обувките си.
Адвокатът Кийт, председател на отбора по водене на дебати във Филаделфийския университет, завършил правния колеж в Иейл с отличие, започваше да губи нишката на мисълта си. Дори Сократ би се озорил с опонент като Клариса Реджина Алпърт.
— Моля ви, просто подпишете…
Клариса усети превъзходството си — тя безпогрешно долавяше всяка проява на слабост — и се почувства като паяк, в чиято мрежа току-що бе попаднала тлъста муха. Тази нотка в гласа на мъжете й беше позната („Моля те, само не казвай на жена ми!“, „Моля те, да се видим довечера!“, „Моля те, не източвай цялата ми кредитна карта!“).
— Майко, би ли придружила до вратата този… адвокат? И би ли разкопчала ципа на роклята ми? — Тя застана с гръб към нея, в очакване.