Дали мъжът, когото беше успяла да хване на въдицата си, щеше да стане мъжът на живота й?
Тя се загледа в Аарон, който тъкмо излизаше от банята, като си тананикаше нещо на Синатра. Запита се дали след години тананикането му няма да започне да й лази по нервите и изведнъж изпита желание да побегне, колкото й държат краката.
Тя скочи от сватбеното легло, покрито с рози. Аарон се разкиха.
— Алергичен съм.
Той събра всички розови цветчета в един калъф от възглавница, а Клариса тръгна към банята.
— Жива ли си? — попита Аарон след петнайсет минути, когато тя все още не излизаше.
— Мисля, че пих много…
— Госпожо Мейсън, съпругът ви се умори да чака…
Тя се усмихна. Все още не беше свалила сватбената рокля. Чудеше се дали да го прави.
Най-после Клариса излезе от банята. Междувременно Аарон беше осигурил компания — три от плюшените животинчета се бяха разположили на брачното им ложе (предварително се бяха договорили за бройката — трябва да се правят компромиси).
Аарон беше останал само по слипове (с картинки на Туити). На нощното шкафче се мъдреха няколко презерватива.
— Слиповете ти са много… симпатични.
— На мен пък ми харесва роклята ти.
— Ще имаш възможност да я видиш по-отблизо, тъй като смятам да спя с нея. Ако не възразяваш…
Тя легна до него. Двамата се гледаха в очите.
— Какво още ти харесва в мен? — попита Клариса.
— Устните ти. — Той я целуна. — Кожата ти… — Той плъзна устни надолу по шията й. — Харесвам твоята целеустременост… — каза той, докато целуваше гърдите й.
— Лявата или дясната?
Той се засмя.
— Харесвам те цялата. Такава, каквато си. Моята женичка…
Клариса се изчерви. Това й се случваше рядко. Хвърли поглед към нощното шкафче.
— Аз пък харесвам… този размер презервативи — каза, за да прикрие смущението си.
След това последваха искрите, пламъците и фойерверките. Всичко по реда си. Накрая, омаломощени, запалиха по цигара.
А после, когато съпругът й заспа блажено като бебе, Клариса се затвори в банята и прекара там близо половин час, заета с изключително важна мисия. В рамките на една година възнамеряваше да роди (това беше приоритет в списъка с непосредствените й задачи), така че нямаше смисъл излишно да протака нещата. Или да ги оставя в ръцете на случайността. Тя беше преди всичко практична. И както Аарон правилно беше забелязал, целеустремена. Затова в чантичката с тоалетните й принадлежности (наред с пиличките, кремовете и четките за коса) се намираше и една изключително важна вещ — пипета.
Гениалната идея я беше осенила, след като прочете една статия за бивш състезател по бейзбол, замесен в дело за бащинство. Той обвиняваше приятелката си, че е използвала пипета и кондом, пълен със семенната му течност, за да забременее.
И така, след като прояви инициативата да изхвърли използваните кондоми, Клариса се зае с изпълнението на задачата. Тя извади пипетата (предварително стерилизирана в продължение на двайсет минути у дома, на котлона, до който Клариса се доближаваше само в много редки случаи, и опакована във вакуумирана торбичка), всмука спермата на Аарон, вдигна роклята си и застана в поза „свещ“, като разтвори широко крака. Плочките в банята бяха студени и не се чувстваше особено комфортно, извършвайки манипулацията с пипетата, но високите цели изискват жертви.
Замисли се какво ли име би подхождало на наследника на фамилията Мейсън и изведнъж осъзна, че родителите на Аарон изобщо не се бяха появили на сватбата. Трябваше да пристигнат сутринта, тъй като предния ден бяха пропуснали полета си. Мейсън-старши (известен още като Джо Трети, тъй като носеше името на баща си и на дядо си) беше виден бизнесмен, успял да превърне дядовото си магазинче „на кьошето“ в процъфтяваща верига магазини (третата по големина в Съединените щати). За съжаление обаче се славеше като доста стиснат. Синамън („Канела“), майката на Аарон, въпреки името си се струваше на Клариса доста блудкава и безцветна личност. Поне ако се съдеше по снимките. Приличаше на Бети Крокър. Или лейди Бърд Джонсън.
В най-скоро време трябваше да ги посети и да им засвидетелства добрите си чувства.
Щеше, освен това да се опита да ги убеди колко практично и целесъобразно беше да си вземат частен хеликоптер (щеше да им спести толкова нерви и време).