— Само помисли, миличка. Ами че това е най-доброто, което изобщо можеше да ти се случи — той звучеше така развълнувано, сякаш току-що беше спечелил милион на конни надбягвания. Или на боксов мач между две от приятелките му.
— Не виждам нищо хубаво в цялата ситуация, Теди. Сигурно е заради стреса. Ще ти бъда благодарна, ако ми отвориш очите.
— Знаеш ли, Сладкишче, най-романтичният период от брака ни с майка ти беше в началото, когато започвахме от нулата.
— Само не споменавай този израз, Теди! Алергична съм към него — побиват ме тръпки.
— Защо? Няма нищо лошо в това да се сблъскате с живота. Ще пием ли по едно „Блъди Мери“, Аарон?
На Клариса й се искаше да закрещи.
— Как можеш да говориш за това с такъв лековат тон?! Имам чувството, че се забавляваш с нещастието ни. Ще свършим, нагъвайки котешка храна направо от консервата, а ти ми говориш за романтика!
— Дъщеря ми винаги е имала усет за драматичното — с гордост отбеляза Теди.
— Забелязал съм — потвърди Аарон.
— Е, какви са плановете ти, синко?
— Зарежи това „синко“, Теди — сряза го Клариса. — Важни са делата, не думите.
— В понеделник започвам работа — спокойно отговори Аарон.
— Като продуцент? — попита с надежда в гласа Клариса.
— Асистент на продукция. Ще получавам по триста долара седмично.
— Асистент на продукция?! — простена Клариса.
— Е, не мога да започна от най-високото стъпало. Първо трябва да мина през чиракуването. — Настроението на Аарон изобщо не изглеждаше помрачено.
— Ами договорът за „Прясно разведен“? Нали уж всичко беше уговорено…
— Уговорката остава, но сценарият все още не е готов. Това може да отнеме доста време, а междувременно трябва да се работи нещо. Не мога да стоя и да чакам.
Клариса поклати глава невярващо. Струваше й се, че това е някакъв лош сън.
Компютърът записука.
— О, това е моята кукличка от Украйна — грейна Теди. — Ще ме извините ли?
Той стисна ръката на Аарон и щипна Клариса по бузата, при което тя едва не отхапа пръста му.
Теди се устреми към кабинета си, като добави в движение:
— Клариса, момичето ми, време е да пораснеш. Досега не бях добър баща — мисля, че доста те поразглезих. Време е да проявя малко твърдост — за твое добро.
— Знаеш ли какво мисля аз да направя за твое добро, Теди? — провикна се след него Клариса. — Да докладвам доходите ти на данъчните власти. Време е и ти да се научиш да поемаш отговорност и да се сблъскаш с живота!
Баща й им помаха за довиждане, докато Аарон я избутваше към вратата.
Клариса се изтръгна от него, втурна се в кухнята, събра всички вилици на баща си и ги отнесе.
— Като толкова обича да започва от нулата, да го видим сега…
12
Бедността не била страшна
Клариса настоя Аарон да я закара до къщата на майка й на „Южен Бевърли Драйв“, където беше израснала по времето, когато баща й не изкарваше много пари. Едноетажното бунгало нямаше много представителен вид за квартал като Бевърли Хилс, но това беше домът й и щом го видя, Клариса избухна в сълзи.
За пореден път.
— Знаеш ли, Клариса, да не си богат си има и своите положителни страни — отбеляза Аарон.
— Кажи ми една — подсмръкна тя.
— Нямаш вземане-даване с богатите.
— Ще влезеш ли с мен?
— Само ако обещаеш да не молиш майка си за пари.
— Добре тогава. Изчакай ме. Връщам се след минутка. — Тя слезе от бентлито и тръгна към вратичката от ковано желязо, типична за вилните райони на Калифорния.
Докато чакаше майка си да отвори, забеляза светлосин кадилак, паркиран встрани от къщата и почти скрит от храстите.
— Мамо? Мамо!
Още малко и щеше да задумка по вратата, но ето че майка й най-после отвори. Беше с къси панталонки и копринена блузка.
Клариса погледна тънките й загорели крака, но се въздържа от коментар. Вниманието й беше привлечено от един млад чернокож мъж, който седеше на дивана с електронно пиано на коленете. Тя разпозна един от музикантите от сватбения оркестър. Оттук нататък имаше няколко възможности: А) Да не обръща внимание на младежа; Б) Да се държи на висота и да реагира хладнокръвно; В) Да се разплаче и да повърне; Г) Всичко гореизброено плюс да помоли майка си за пари.