Гостуването на приятелките приключваше с произнасяне на суровата присъда: „Не бива да оставаш тук нито ден повече!“ Единствено Дженифър беше на особено мнение и подхвърляше фрази като „истинска любов“ и „парите нямат значение“.
4. Свечеряваше се. Налагаше се да отложи заминаването по обективни причини — резервоарът на беемвето беше празен, а за да го зареди с газ, трябваше да се моли на дебелокожия си коравосърдечен баща.
5. Плач. Съпроводен с нещо като вечеря (макарони, сирене и рибна консерва).
6. Плач.
7. Думкане по стената — напразен опит да бъдат усмирени съседите, които разиграваха сцена от „Дивия запад“, сравнима само с концерт на „Металика“, кънтящ право в ухото.
8. Получаване на SMS от съпруга: „Връщам се в шест. Обичам те. Липсвам ли ти?“
9. Изпращане на отговор: „Мразя те.“
10. Обаждане в полицията (анонимно) с твърдението, че от съседния апартамент се чуват изстрели.
11. Дояждане на загорелите макарони в компанията на плюшените играчки на съпруга.
12. Плач.
13. Заспиване на дивана с мокро от сълзи лице.
14. Съпругът й се завръща от работа и я събужда с целувки, като бъбри нещо за перспективи, идеи, възможности, сработване с екипа и други подобни щуротии. След което й повтаря, че много я обича, че се гордее с нея, промърморва, че е много уморен, и заспива с глава в скута й.
15. Клариса взема твърдото решение да обяви гладна стачка и да гладува до смърт.
16. Измъква се от прегръдките на дълбоко заспалия съпруг, завива го с кашмирено одеяло (останало от предишния живот) — не за друго, а за да не премръзне до смърт и да не й създаде допълнителен проблем.
17. Остъргва полепналите по дъното на тенджерата макарони.
Аарон отново можеше да бъде самият себе си. Защото бентлито, къщата в Бел Еър и черната кредитна карта „Американ Експрес“ — това не беше той. Моторът — виж, това беше друго нещо.
Вълнуваше се от новата си работа като асистент на продукция. Благодарение на нея успяваше не само да си плаща сметките, но и усвояваше тънкостите на занаята, трупаше професионален опит, създаваше контакти. Нямаше нищо против това, че се налагаше да взема костюмите на режисьора от химическото чистене и да разхожда йоркширския му териер, след като имаше възможност да следи отблизо създаването на един филм, работата върху сценария, да се учи от истински професионалисти, като ги наблюдава в действие. Междувременно двамата с режисьора трябваше да се спрат на подходящ сценарий, който студиото би одобрило, за да започнат заснемането на „Прясно разведен“. (По договор разполагаха с шест месеца за работа върху проекта.) Аарон щеше да движи нещата. Всичко това го устройваше напълно.
В личен план събитията също го изпълваха с оптимизъм. Имаше до себе си съпруга, която щеше да го подкрепя, и макар че всяко начало е трудно, с малко повече късмет двамата скоро щяха да си стъпят на краката и да наемат къща на хълмовете. Тогава Клариса щеше да му прости окончателно и да не съжалява за избора си.
Бъдещето беше пред него и той не възнамеряваше да стои със скръстени ръце.
След няколко седмици Клариса стигна до следните изводи: 1) Моторът „Хонда“ 260 съвсем не беше толкова привлекателно средство за придвижване, колкото телевизионните реклами със сексапилни момичета по бикини се опитваха да го изкарат. 2) Да успееш да се добереш до общата пералня в гъстонаселен жилищен блок изискваше шпионски умения, адвокатска хитрост, мафиотски инстинкти и хладнокръвие на наркобарон. 3) Храната в „Тако Бел“ беше чудесна, макар и не напълно автентична. 4) След дълго обикаляне на супермаркетите можеше да се натъкнеш на истински находки, сравними само с откритията на някоя археологическа експедиция. И, 5) все пак да си богат беше за предпочитане.
— Безспорно — съгласи се Клариса с пълна уста, докато похапваше рулца от раци с гарнитура от зеле и пържени лучени кръгчета. Саймън я беше поканил на галаобяд в „Палмата“. — Но до каква степен?
— Зависи с кого споделяш богатството си — отговори Саймън, като я гледаше настойчиво.
— Увърташ. Бих искала по-ясен отговор — въздъхна Клариса.