Отдавна не беше слагала в устата си истинска храна (в смисъл, нещо различно от макарони, консерви и сухи супи). Поне от две седмици. Затова, когато Грейви предложи тримата да хапнат някъде навън, прие на драго сърце. Само че хитрушата Грейви така и не се появи и Клариса се оказа tete-a-tete със Саймън. Тъй като вече беше омъжена жена, ситуацията доста я смути, но като видя огромните пържоли и усети аромата на лучените кръгчета, реши, че все пак жертвата си струва.
— Саймън, защо толкова искаше да обядваш с мен? Не че не съм поласкана и не че не бих се изчукала с теб за последно, просто заради доброто старо време, но…
— Срещнах Александра и тя ми разказа всичко. — Каза го с такава сериозност, все едно току-що беше научил за смъртта на Брендън Фрейзър или Елизабет Хърли.
— Какво точно ти разказа?
— Това, че… твоят съпруг… няма никакви пари.
— За момента.
— Откъде си толкова сигурна, че нещата ще се променят?
Саймън я гледаше и се усмихваше. Обективно погледнато, той беше дори още по-привлекателен, отколкото в гимназията. Годините бяха прибавили към чара му (това не е толкова необичайно за мъжете, погледнете само Хулио Иглесиас). На тях им приличат и посребрените коси, и бръчиците от смях около очите, та дори и небрежният стил на обличане. Един добре ушит мъжки костюм прикрива всички недостатъци на фигурата, докато горките жени не могат да скрият целулита си, освен ако не облекат нещо безформено. И кой казва, че мъжете не били облагодетелствани?
— Клариса?
— Извинявай. Бях се замислила.
— Зададох ти въпрос. Щастлива ли си?
— О, да. Лучените кръгчета са направо божествени.
— Имах предвид, в брака си.
— Знам какво имаш предвид, Саймън. Аз вярвам в Аарон.
— Това е… чудесно.
— Смятам, че ще успее да вразуми родителите си.
— А ако не успее?
— Саймън, случайно да си чувал брачната клетва? По-специално онази част — „в добър и в лош час“. Това би трябвало да означава нещо, не мислиш ли?
— Клариса, знаеш, че не си от хората, способни да търпят лишения. Дори се учудвам, че издържа и толкова.
Честно казано, и Клариса беше изненадана от себе си. Изненада се, когато поздрави съседите си тази сутрин. Изненада се, че се беше срамувала от беемвето, при положение, че беше най-новата и лъскава кола на паркинга (останалите караха стари тойоти и хонди). Изненада се дори, че пазаруването от разпродажби взе да й харесва.
Изобщо, беше започнала да изпитва задоволство от сегашния си живот. Не щастие — щастието имаше съвсем други измерения. Но определено не се чувстваше нещастна.
И това я безпокоеше. Защото не й се струваше редно.
След обяда (и десерта, и капучиното, и бисквитките, и ментовите бонбони) Саймън и Клариса излязоха на булевард „Санта Моника“. Тя се молеше да не срещне някой познат — не й се искаше Аарон да разбере, че е обядвала точно със Саймън (чувствата й към когото не бяха изстинали напълно).
Докато Саймън плащаше на момчето, което докара колата й от паркинга, Клариса беше заета да претегля мислено всички „за“ и „против“.
Саймън беше мъж със стил — елегантен, самоуверен, представителен.
Имаше красив профил и дълги крака.
Аарон не беше светски лъв, но също беше мъж с характер и достойнство. Освен това й беше съпруг.
Стори й се, че чува гласчето на Сузи да бръмчи като досадна муха в ухото й и да пита какво изобщо виждаха в Клариса тези двамата.
Отговори й гласът на Дженифър (също невидима, приела чертите на ангел). Според нея всеки свестен мъж би оценил жена като Клариса. Нещо повече, би решил, че е неустоима. Дженифър, тази добра фея, не пропусна да похвали и обувките на Клариса (купени непосредствено преди сватбата от „Трейси Рос“ на „Сънсет“).
— Не ми остава друго, освен да стана будистки монах — сепна я гласът на Саймън.
— О, не! Оранжевото не е твоят цвят! Изобщо няма да ти отива.
Като истински кавалер той държеше вратата на беемвето й, преди да се качи в кадилака си, който чакаше отзад.
— Веднъж ми беше казала, че съм тип „зима“.
— Спомням си. Определих типа ти в час по биология. Надявам се, че съветите, които ти дадох, са ти били от полза.
Саймън се усмихна. Клариса устоя на порива да погали трапчинките му.
— Благодаря ти за приятната компания, Клариса. Въпреки че през последните пет минути беше някъде другаде.