Клариса седна в беемвето — крайно време беше да тръгва, отзад се беше образувала опашка.
Саймън се наведе към нея и бързо я целуна по бузата.
— Клариса, аз все още…
Той се поколеба, поклати глава и преглътна края на изречението.
— Ти какво? — извика Клариса, докато потегляше. — Не си довърши мисълта!
Но Саймън само се усмихна малко тъжно, помаха й и тръгна към колата си.
Отзад вече се чуваха клаксоните на изнервени шофьори и обидни подвиквания по неин адрес. Клариса рязко се обърна, направи красноречив жест с ръка и даде газ, като се чудеше накъде върви светът и какво става с добрите обноски в днешно време.
— Това бяха последните му думи. „Аз все още…“
— … си приглаждам косата с пръсти, за да приличам на Хю Грант в „Четири сватби и едно погребение“ — предположи Грейви.
— Обичам този филм — оживи се Дженифър. — Не те кара да си изплачеш очите, като, да речем, „Безсъници в Сиатъл“…
— Само се пошегувах — прекъсна я Грейви.
— Стига, момичета. Мисля, че идеята, общо взето, ни е ясна — намеси се Поло. След което кихна и подсмръкна. Пак беше настинала.
— Естествено. Той още я обича. Трябва да си идиот, за да не се досетиш.
— Но, Грейви… Клариса е омъжена.
Това, разбира се, беше Дженифър.
На тази си сбирка щяха да събират пари с благотворителна цел (за подпомагане на Клариса). Седяха в къщата на майката на Поло (внушителна постройка в колониален стил на „Олд Брентууд“, в която прислугата беше повече от членовете на семейството). Всички бяха налице, с изключение на Сузи (която все още държаха в неведение относно брака на Клариса, за да не й дават повод за злорадства). Затова пък майките (и дори част от домашната прислуга) бяха готови да дадат волни пожертвования, за да измъкнат Клариса от Мизерията. Тоест да й помогнат да наеме по-прилично жилище. Дори, благодарение на Дженифър, която тъкмо беше взела успешно (от трети опит) първия си изпит за брокер, бяха й намерили нещо подходящо, като на първо време — една къща в Западен Холивуд, малко след Дохени. Благотворителната вечер имаше и художествена част (Дженифър изпя „Спомени“ от мюзикъла „Котките“, а икономката изсвири няколко пиеси за пиано — майката на Поло беше плащала уроците, за да осигури на гостите си културна програма).
Накрая прожектираха диапозитиви, за да покажат на Клариса новия й дом с най-големи подробности (до бидето в тоалетната).
Но, противно на очакванията, Клариса не изглеждаше възхитена.
— Чувствам се така неловко, както когато пуснах газове, докато се явявахме на изпита SAT.
— Не се ли чувстваше още по-неловко после, когато видя резултата си? — хапливо подхвърли Грейви.
— Би трябвало да се чувстваш неловко и когато съобщаваш настоящия си адрес — добави Поло.
Елегантна тъмнокоса жена в розова униформа се приближи към Клариса, наведе се и й прошепна нещо на ухото, като й стискаше ръката. Клариса изведнъж почервеня като домат.
— Поло, Клементина току-що ми даде двайсетачка. Иде ми да потъна в земята…
Клементина беше бавачката на Поло, останала в семейството като компаньонка и доверена приятелка на майка й.
— Какво толкова? Жената е загрижена за теб.
— На мен пък апартаментчето на Клариса ми харесва — съвсем искрено каза Джени.
— Ти не си критерий. Като знам как изглеждат кучетата ти…
— Имаш нещо против кучетата ми?!
— Добре, момичета, стига толкова — намеси се Клариса. — Благодаря ви, че сте помислили за мен. Много мило от ваша страна…
— Мило ли? — направи гримаса Грейви. — Правим го от съвсем други съображения. Спомни си точка четвърта от кодекса на Съзвездието.
— „Една за всички, всички за една, в добри и в лоши времена“ — изрецитира Поло.
— Какво ще кажеш за къщичката?
— Аз се погрижих за градината — усмихна се Джени.
— Всичко е чудесно, но наистина нямаше нужда…
— Досега сме събрали 1500 долара — обяви Грейви.
Клариса я изгледа.
— Значи къщата има и градина?
Малко по-късно Грейви тържествено връчи на Клариса чека и всички седнаха отвън, с любимия коктейл на Поло (червен, с неизвестни съставки) в ръка. Клариса си спомняше как, когато бяха още ученички в гимназията, се събираха след училище и си приготвяха пунш (от ром, водка, джин и каквото още намереха в барчето), а след това плуваха голи в басейна чак докато паднеше мрак.