Липсваха й онези безгрижни дни.
— Добре поне, че не си бременна. Това щеше съвсем да те закопае.
Забележката на Грейви прекъсна носталгичните й спомени.
Клариса бавно кимна. След мистериозния коктейл на Поло реакциите й бяха забавени, но постепенно в съзнанието й изплува ужасяващата картина — нощта след сватбата, студените плочки на хотелската баня, разтворените й крака, пипетата със спермата.
О, не! Само това не.
— Клариса?
— Не, не съм бременна. Само това липсваше.
— Клариса?
Грейви, която лежеше по корем, се надигна и я погледна подозрително.
— Казвам ти, че не съм. Вероятността е… минимална.
Грейви сви рамене, изтегна се в шезлонга и затвори очи.
Клариса повтори, повече за собствено успокоение:
— Няма начин да съм бременна. Това е… пълен абсурд. Изключено!
13
Абсурдът
Двете розови ивици върху теста за бременност недвусмислено доказваха противното.
Клариса се взираше в лентичката още от сутринта, сляпа и глуха за всичко наоколо. Дори не вдигаше телефона.
Не преставаше да си задава въпроса: „Как можа да се случи точно на мен?“, въпреки че сама беше предизвикала катастрофата.
Малко по-късно, докато обядваше с Грейви в „Мортън“, приятелката й постави въпроса по малко по-различен начин.
— Как според теб е могло да не се случи?!
Както винаги, Грейви имаше честта да научи новината първа.
— Ако смяташ да го задържиш, ти си луда.
— Какво толкова? Нали съм омъжена?
— Ти си знаеш — разпери ръце Грейви. — Аз съм пас. Значи отказваш кафето, така ли?
— Не смятам…
— И захарта?
— В никакъв случай.
— Алкохола?
— Грейви. Мислех, че си ми приятелка.
— Цигарите?
— Не пуша — припомни й Клариса. — Ти пушиш.
— Още по-добре. Защото никога нямаше да имаш волята да ги откажеш и щеше да родиш едно сбръчкано, недоносено бебе.
— Мисля довечера да кажа на Аарон… Ще ми е малко трудно. Искам да кажа, че не е както в гимназията: „Хей, задник такъв, заради теб съм на тоя хал и сега ще платиш за аборта, защото аз фалирах, откак купих онези дънки.“
— Във вашия случай не е много по-различно — отбеляза Грейви. Още беше ядосана на Аарон за това, че накара Клариса да върне събраните на благотворителната вечер пари. Въпреки че, разбира се, те не й позволиха да го направи. Накараха я да си ги задържи и да си купи нещо полезно — кожено палто на Долче и Габана, да речем, за хладните, мразовити януарски дни, така типични за Южна Калифорния.
— С тази разлика, че Аарон не е задник. Дори само поради факта, че е баща на детето ми.
Грейви вдигна очи нагоре.
— Ето, пак се почна. Страдаш от комплекса на Мадона, известно ли ти е?
Клариса не отговори. Устата й беше пълна със салата с риба тон.
— Чудя се дали суровата риба е полезна за бебето.
— Господи! Бременна си едва от трийсет секунди. Не се впрягай толкова.
— Не знам… Не искам някакви паразити да разядат вътрешностите на бебето ми. — И тя остави салатата настрани.
Грейви поклати глава.
— Какво стана с оня тип, с когото Поло ти беше уредила среща? — попита Клариса, за да смени темата.
— Не се получи — Грейви направи красноречива гримаса.
— Не си ли прекалено претенциозна?
— Възможно е. А ти звучиш точно като майка ми.
Докато шофираше към къщи, Клариса се замисли и установи, че Грейви имаше право — беше прозвучала точно като нечия майка. Дали не беше заради бременността?
Тя погледна корема си и се усмихна. После се сети за стриите и усмивката й замръзна. Майка й казваше, че били наследствени.
О, ужас.
Тя рязко смени посоката и зави към къщата на майка си. Имаше нужда някой да успокои страховете й.
Не беше попаднала на подходящия човек.
— Сигурна ли си, че бебето е на Аарон? — попита я майка й.
— Ти да не си двойничката на Злата Сузи? Какви ги приказваш?! Разбира се, че съм сигурна.
— Защото си имала доста партньори…
— Всеки си има хоби, мамо — сви рамене Клариса. — А ти не ми разрешаваше да колекционирам порцеланови кукли, ако си спомняш.