— Или защо не „Дон Домат“? С тази червена коса…
Теди хвърли поглед към голямото огледало над бюрото и приглади коса.
— Какво му е на цвета? Намирам, че изглеждам добре. Приличам на…
— На клоуна от „Макдоналдс“? На Худи Дуди?
Клариса умираше за кафе. Общуването с баща й за нея беше свръхнатоварване и изискваше огромна концентрация на енергия (физическа и психическа), също като оцеляването в кризисна ситуация (например по време на война или в евтина актьорска квартира, където се ядат рибни консерви три пъти седмично).
— Ще трябва да кърмиш, добре е за бебето. — Лицето на Теди беше добило загрижено изражение, което никак не му отиваше — видът му беше по-скоро комичен.
Клариса си представи малкото чудовище, захапало зърното й, и направи болезнена гримаса.
— Все пак ще трябва.
— Налага ли се? Майка ми не ме е кърмила.
— Тогава не сме знаели колко е полезно майчиното мляко, сега знаем.
— Но вече не ви влиза в работата! — тросна се Клариса. Не беше дошла при баща си за съвет, а за конкретна помощ.
— И никакъв алкохол, нали?
Не можеше да понася този наставнически тон. За какъв се мислеше Теди?
— Доколкото знам, майка мие изпивала по едно мартини на ден, докато е била бременна.
— Бяхме много млади и неопитни. Много неща не знаехме, не се замисляхме за последиците… Ето на, ти например не завърши колеж.
— Да не би ти да си завършил?
— Сега не говорим за мен, а за теб. И бебето.
— Точно така. Да си дойдем на думата. Ще ми дадеш ли пари или не?
Баща й я изгледа. Ново присадената коса на темето му стърчеше като на Чичко Тревичко.
— Разбира се, Сладкишче.
Клариса скочи и го целуна по бузата. Не беше подозирала, че е способна да го направи. При никакви обстоятелства.
Теди грейна и също я целуна, като че ли това беше нещо напълно естествено. Като че ли им се случваше всеки ден.
Докато тичаше надолу по стълбите, окрилена от този малък жест (и от чека, който баща й й даде), Клариса се питаше дали наистина това бебе нямаше да промени живота й. И най-после да го сложи в ред.
Не си спомняше кога за последен път баща й я беше прегръщал. Може би в началното училище.
Сега най-после разбираше защо бедните жени раждат толкова много деца (досега винаги се беше чудила какво ги кара да се плодят като зайци). Децата бяха обещание за надежда. Това беше.
Мисълта за нейното собствено (макар и само зародиш на шест седмици) вече й даваше криле. След като, благодарение на него, беше постигнала такъв успех с баща си, може би щеше да извади късмет и с родителите на Аарон, кой знае?
Във всеки случай, струваше си да опита. И то час по-скоро. Щеше да им се обади по телефона веднага щом се прибереше.
— Не — каза тя на глас, за да си вдъхне увереност, и едва не се сблъска с идващия насреща минувач. — Ще отида лично да говоря с тях. Ще хвана първия самолет.
Само трябваше да се сети в кой от щатите живееха.
14
Появява се злата Сузи и всичко се обърква
Клариса трескаво се ровеше в справочника „Жълти страници“, отмъкнат от съседния апартамент (бяха оставили вратата отворена). Преглеждаше адресите на туристическите агенции, когато на вратата се почука. Долови подрънкване на гривни и изтръпна от лошо предчувствие.
Събу чехлите „Прада“ (подарък от мама!) и се приближи на пръсти до вратата.
Някой надничаше през шпионката. Клариса бързо отстъпи назад. Сърцето й се беше качило в гърлото (където се опитваше да се качи и снощната пица).
— Клариса, скъпа! — пропя меден гласец. — Отвори! Знам, че си вкъщи!
„Да я вземат дяволите!“ — процеди Клариса, като се мяташе из стаята, като че ли сивият (стандартен) мокет се беше подпалил.
— Побързай, миличка! Натоварена съм…
Ако Клариса не я пуснеше да влезе, Злата Сузи беше способна да изкърти вратата.
— Ммм… очарователно местенце — каза тя, като огледа помещението, което служеше на Клариса едновременно за дневна, трапезария, кухня и гостна.
— Нали си спомняш баса за предбрачния договор. Е, ти спечели. И трябва да спазя обещанието си.
Тя тържествено връчи на Клариса елегантната чантичка на Луи Вюитон и продължи да бъбри весело:
— Разбрах, че Аарон е лишен от наследство, тъй че, дори да решиш да я продадеш, все ще ти свърши работа. Можеш да й вземеш доста пари, а като те гледам, ще имаш нужда…