Тя се вторачи в един стар филмов плакат, който Аарон беше прикрепил с дъвка към стената.
— Харесва ми как сте се обзавели… Много е свежо и… нестандартно. Като чух къде живееш, си представих какви ли не ужасни неща…
Клариса нямаше да се учуди, ако Сузи започнеше да съска като пепелянка, а от устата й да капе отрова.
— Кафе?
С най-голямо удоволствие би лиснала една чашка върху новия костюм на Шанел, с който Сузи се беше издокарала. Така приличаше на богата леля, дошла да посети изпадналия си в немилост племенник.
— Нес кафе ли, скъпа? Не, мерси. Не пия.
— Както искаш — сви рамене Клариса. — Е, Злобара, кой ти каза къде живея?
— Тайна — усмихна се Сузи. Очите й блестяха като на Скарлет О’Хара по време на първия й бал.
Клариса се вторачи в торбичките под очите й. Наследствен проблем, с който Сузи имаше максимум две години, за да се оправи. В противен случай… Клариса угрижено потърка собствените си (несъществуващи) торбички. Знаеше, че това ще вбеси Сузи.
После заплашително повтори въпроса си:
— Кой ти каза?
Сузи примигна невинно.
— Размислих… Можеш да ми направиш кафе. В някоя от онези весели чашки „I love New York“.
Клариса едва не си отхапа езика, докато се опитваше да си го задържи зад зъбите. Започна ожесточено да тършува в евтините кухненски шкафове — опитваше се да изрови сервиза от китайски порцелан, забутан някъде на дъното (същия, който толкова щеше да подхожда на розовото стълбище в къщата на Аарон). Най-после откри малка чашка с позлатено ръбче и нежен флорален мотив (останала от бабините сервизи — онези, които майка й мяташе по Теди, когато му се ядосаше). Тази щеше да свърши работа.
Изплю се в чашката, преди да поднесе кафето.
— Мляко? Сметана?
— Мляко, благодаря.
Имаше малко останало в чинийката на котката.
— Захар?
Сузи седеше на крайчето на дивана, като че ли щеше да се изцапа.
— Не, благодаря.
Сузи отпи от кафето и Клариса й отправи най-очарователната си усмивка. Този път напълно искрена.
— Дженифър изпя всичко… След като я подложих на електрошок и я рязах парче по парче… Шегувам се, шегувам се! Обичам метафорите.
— И все пак как я принуди да ти каже? — Клариса се безпокоеше за приятелката си. Дори Сузи да не беше изтръгнала признанието й със сила, Дженифър едва ли би й разказала за падението на Клариса доброволно.
— Много лесно. Казах й, че няма да й бъда приятелка — усмихна се Сузи. — Знаеш си я каква е…
Така беше. Дженифър беше добра душица и не обичаше конфликтите. Опитваше се да бъде приятелка на всички. Клариса въздъхна. Джени беше неравностоен противник на Злата Сузи. В една схватка между двете нещата бяха предопределени.
— Ще ме разведеш ли из уютното ви гнезденце?
— Сигурно се надяваш да получиш един от редките си оргазми, Сузи, но в бъдеще ще трябва да си търсиш други начини. Ситуацията е временна. Двамата с Аарон скоро се изнасяме от тук.
— О? Да не би да е умрял някой?
— Не, скъпа. Някой е забременял.
Лицето на Сузи за миг се разкриви в гримаса, но тя бързо се съвзе от шока.
— Така ли?! Моите поздравления!
Тя притисна Клариса до плоските си гърди. Клариса се почувства като муха в обятията на паяк и бързо се изтръгна от прегръдката.
— Благодаря. Освен теб знае само Грейви. На никой друг не съм казала още.
Искаше й се да върне думите си назад, но вече беше късно.
— Дано само не наддадеш много — пожела й Злата Сузи, докато се изтегляше към вратата. — Започна ли вече да ти се гади? Понякога продължава чак до деветия месец.
Кльощавата й ръка с тънички вени вече натискаше дръжката на вратата.
— А, и нали знаеш как се определя полът на бебето? Момичетата мразят майките си, затова те ужасно погрозняват. А ако ти излизат само пъпки, значи ще е момче. — И Сузи облиза с език вечно пресъхналите си устни.
— Знаеш ли, ти си истинско съкровище.
— Не, скъпа, ти си истинско съкровище! — усмихна се Сузи, разцелува я и изхвърча навън. Клариса я видя да измъква в движение миниатюрния си клетъчен телефон. Знаеше какво ще последва и се опита да изпревари събитията. Трябваше да съобщи на приятелките си новината преди Сузи, която само щеше да развали всичко.