Грейви вече знаеше. Следващата в списъка беше Джен.
— Ало? — вдигна тя още след първото позвъняване. Охо? Някой дебнеше до телефона?
— Джен, обажда се Клариса. Аз…
— О, Си, само за момент… — Чу се леко изщракване и тя задържа линията.
— Не! — отчаяно изкрещя Клариса.
Няколко секунди по-късно Джени възкликна:
— О, боже! Моите поздравления, Си! Толкова се радвам за теб… Но наистина ли си наддала пет килограма?
— По дяволите…
Обади се на Грейви за подкрепа. Приятелката й хрускаше солети.
— Наистина ли си се опъпчила? Разбрах от Сузи. Не се притеснявай, скоро ще мине…
Клариса изохка.
Минута по-късно получи SMS от Поло: „Чух новината. Много ли ти се гади?“
— Мътните да я вземат! — изкрещя Клариса, остави телефона и се сви на дивана в ембрионална поза, като затвори очи. Не искаше нито да вижда, нито да чува някого.
Първото, което видя, когато се събуди, беше справочникът „Жълти страници“, отворен на буквата „М“, „масажи“. Загледа се в обявите за масаж, предлаган от рускини или тайландски момичета, и мислено благодари на Бога, че все пак се е родила в страна, която предлага на младите жени и по-привлекателни възможности за изкарване на прехраната. Като например да си хванат богат съпруг. Въпреки че при нея нещата не изглеждаха блестящи. Поне за момента.
Беше решила лично да се срещне с родителите на Аарон — новината, че е бременна с внучето им, нямаше да прозвучи достатъчно въздействащо, ако им я съобщеше по телефона.
Тя позвъни в една от туристическите агенции и се поинтересува къде точно се намира град Колон или Колин или нещо подобно, след което си запази билет за самолета и си направи резервация за хотел (не искаше да се натрапва все пак).
Минута по-късно влезе Аарон с някакво пакетче в ръце.
— Аарон, скъпи — подскочи Клариса, — какво правиш вкъщи по това време?
— Защо? — озърна се той. — Да не би да си с мъж?
— Не, но точно щях да…
— Шегувам се — засмя се той. — Я виж какво ти нося…
— За мен ли е?! — Тя грабна пакетчето и разкъса опаковката с треперещи ръце.
Вътре имаше златна огърлица с турмалин и перли. Беше прекрасна. И никога нямаше да може да си я сложи. Нямаше толкова тънко вратле.
— За деня на майката — отговори Аарон на въпросителния й поглед.
— Но, Аарон, аз още не съм станала майка.
— Откога такива подробности ти правят впечатление? Или подаръкът не ти харесва?
— Напротив, чудесна е… И сигурно е много скъпа? — Погледът й изразяваше недоумение.
— Взех я на изплащане.
— О, Аарон… толкова е красива.
— Значи ти харесва?
Той засия.
Клариса се усещаше изпълнена с ново, неизпитвано досега чувство.
Тя се огледа.
— Колко стаи имаме на разположение?
— Близо… три.
— Е, да се залавяме за работа.
Правеха го за трети път, когато чуха телефона. Клариса помоли Аарон да не вдига, но нямаше начин — той чакаше да се обади шефът му.
Беше Теди.
— Баща ти е — прошепна Аарон само с устни.
— Няма ме!
— Няма я — повтори Аарон в слушалката, но след миг изражението му се промени и той се обърна към Клариса.
— Мисля, че трябва да говориш с него. Остават му още само три и половина минути.
Клариса вдигна вежди.
— Каква е тази комедия?
— Ако един мъж на средна възраст попадне в затвора заедно с разни татуирани отрепки, това ми прилича по-скоро на драма.
Клариса грабна слушалката.
— Татко?
— Теди.
— Теди. Къде си?
Той въздъхна.
— Не разполагам с много време.
В слушалката се чуваха някакви крясъци.
— Какво става там?
— Викат ни за обяд.
— Моля те, кажи ми, че си канен в тежкарски ресторант.
— На ъгъла на Четвърта и „Гранд“…
Клариса изпъшка.
— Божичко…
— Трябват ми десет хиляди долара. За да си платя гаранцията.
— Е, аз в момента имам не повече от двайсет долара.
— А чекът, който ти дадох?
— Ах, да. Чекът.
— Имам нужда от тези пари, за да се измъкна от тук.
— Но как така опря до тях?! — недоумяваше Клариса. Баща й отново въздъхна.