— Имам още около петстотин долара. Под компютъра. Но трябва да се вземат, преди да са претършували апартамента.
— Петстотин долара?! — ахна Клариса. — Имаш предвид… петстотин хиляди?
— Освен това трябва да побързаш с чека. Всеки момент ще замразят и сметките ми в банката.
— Как така ще ги замразят?! А какво ще стане с нас?! И с горкото бебе…
— Съжалявам, Сладкишче. Не съм искал да стане така…
— Но какво всъщност стана?
— Бившият ми партньор…
— Бивш?
— Точно така. Разделихме се. Много мърмореше…
— Защо?
— Че сме били укривали данъци… Въпрос на изобретателност, така мисля аз. Знаеш, че винаги съм бил пълен с идеи.
— Татко…
— Да.
— Ще те измъкна от там.
— Ето го моето момиче.
Клариса затвори телефона и погледна Аарон.
— Сега тръгваме. Само да се облека.
— Не, няма нужда да идваш и ти. Неудобно ми е…
— Шегуваш ли се? Как няма да дойда?! Нали сме семейство.
— Семейството не е нещо, с което човек се гордее — мрачно отбеляза Клариса.
След необходимите формалности Теди беше освободен от Централния затвор и двамата с Аарон се поздравиха сърдечно като стари бойни другари. Бъбриха си през целия път, като че ли нищо особено не се беше случило — обсъдиха борсата, последния мач на „Лейкърс“ и се консултираха къде в Ел Ей се предлага най-вкусната пица. Единствената тема, която не засегнаха, беше вероятността Теди отново да попадне в затвора.
Закараха баща й до апартамента му, а междувременно решението на Клариса да посети родителите на Аарон се беше затвърдило окончателно. Все някой трябваше да прояви здрав разум в конкретните обстоятелства.
Не възнамеряваше да прекара още един месец от бременността си в мизерия.
Най-трудното беше Аарон да не разбере какво е намислила.
Не, грешка.
Още по-трудно беше да убеди Грейви да я придружи.
— Кракът ми няма да стъпи някъде, където още се гледа V05!
— Снобка.
— Просто оценявам постиженията на цивилизацията — сви рамене Грейви.
— Стига, Грейви. Това са подробности.
— Ни най-малко.
— Значи, решено. Идваш с мен.
— Какво пък? Ще бъде забавно да те гледам как се правиш на глупачка пред родителите на Аарон.
— Не ставай кучка.
— Винаги съм била. Това си е дарба, усъвършенствана с годините. Може би като малка ми е липсвала родителска любов.
Двете размениха съзаклятнически погледи.
— Отивай да си стягаш багажа. Утре в осем те искам тук. Полетът ни е в девет и половина.
— Велики боже — простена Грейви. — Дано поне в самолета да предлагат „Блъди Мери“.
— Скъпи, нали нямаш нищо против тази вечер да остана у Грейви…?
Аарон я погледна озадачено.
— Тя… не се чувства добре… Трябваше спешно да й отстранят някакъв израстък там, долу… Много болезнена процедура…
Аарон сгърчи лице и остави настрана чипса.
— Достатъчно, моля те. Не навлизай в подробности.
— Благодаря ти, скъпи. Знаех, че ще проявиш разбиране. Грейви наистина има нужда от мен. Значи, ще се видим чак утре вечер. Но ако искаш да ме чуеш, звънни ми по клетъчния телефон.
Аарон само кимна. Клариса се усмихна. Мъжете нямаха нищо против женската вагина, но само от споменаването й можеше да им призлее. Стряскаха се, все едно някой беше размахал пистолет в лицето им.
Едва го изчака да тръгне и се отправи към къщата на Грейви. Искаше да е сигурна, че тя няма да се откаже в последния момент или да изпуснат самолета. Както и предполагаше, наложи се да я измъкне от леглото. В този убийствено ранен за нея час Грейви изглеждаше като Къртни Лав в ранните (купонджийски) години.
— Много си ми задължена, да знаеш — промърмори тя, докато Клариса я избутваше под душа.
Пътуваха в първа класа (и защо не? Една бъдеща майка се нуждае от максимален комфорт при пътуване). Беше платила билетите с кредитната карта на майка си, но съвестта й беше чиста. (Ако майка й знаеше за какво става въпрос, в никакъв случай не би се скъпила.)
Толкова често беше чувала да казват: „Полетът протече нормално.“ Точно техният полет ли трябваше да бъде изключение? Още в самото начало Грейви влезе в конфликт със стюардесите, тъй като настояваше да качи на борда свръхбагаж. Те не можаха да излязат на глава с нея, но после на свой ред не й останаха длъжни и буквално я оставиха „на сухо“. Шишенцата водка, които се полагаха на пътниците, бяха микроскопични. Направо се подиграваха с тях. Като капак, стюардесите се направиха на разсеяни и не им донесоха полагащата се порция ядки. А когато Грейви се оплака от избора на филма, който щяха да гледат по време на полета: „Няма ли кой да разкара от погледа ми шибаната физиономия на… (следваше името на известен холивудски актьор)?“, една от стюардесите я заплаши, че ако не престане, ще я завърже за седалката и ще й нахлузи кислородната маска.