Грейви трябваше да признае, че си е намерила майстора.
Когато слизаха от самолета, тя сподели, че сериозно се е замислила дали да не стане стюардеса. Имала дадености за тази професия.
Клариса се беше опитвала да запази спокойствие по време на гневните избухвания на Грейви, а когато самолетът минаваше през турбулентна зона (някъде над Колорадските планини), дори затвори очи и се опита да медитира.
Не успя да постигне кой знае какво, освен че визуализира как родителите на Аарон я посрещат с отворени обятия (и портфейли!). Клариса дори им носеше подаръци — вратовръзка на Армани за господин Мейсън и шал на Хермес за майката на Аарон.
Вратовръзката беше намерила в шкафа на баща си, докато ровеше за онези петстотин долара, а шала взе от чекмеджето на майка си (още преди време, така, за всеки случай). Баща й, като се има предвид къде се очертаваше да прекара близките месеци, едва ли щеше да има нужда от вратовръзка, а майка й беше сложила шала на Хермес само веднъж — преди да стигне до заключението, че я състарявал.
Самолетът се разтресе при кацането и Клариса сложи ръка на корема си — вътре имаше един мъничък пътник, който се нуждаеше да бъде успокоен. Грейви я погледна разбиращо.
— Спокойно, мамче, всичко ще бъде наред.
Самолетът се приземи с пронизително свистене и Грейви изрева:
— Мамка му! Не забравяй, че си ми задължена!
15
Среща с (Техни Величества) родителите на Аарон
— Какво?! Значи те изобщо не знаят за идването ти?! Страхотно! — възкликна Грейви, докато мъкнеха саковете си на излизане от летището.
— Никога не подценявай ефекта на изненадата — смигна й Клариса, като се опитваше да прикрие нарастващото си безпокойство. — Освен това… те не може да не ме харесат, не мислиш ли?
Докато Клариса се оглеждаше за кола, Грейви зяпаше минаващите покрай тях жени с руси гриви, ярки рокли с подплънки и едри бижута.
— Дали ще те харесат? — подхвърли тя. — Иска ли питане? Имат толкова причини: първо, по-възрастна си от сина им; второ, омъжила си се за него без брачен договор; трето — не приличаш на куклите от сериала „Далас“, а тук те са навсякъде — направо с лопата да ги ринеш.
— Достатъчно, Синди Адамс — тросна се Клариса. Синди Адамс снабдяваше жълтите вестници с пикантни истории и беше известна с острото си езиче.
Клариса се спря на открита кола — това повдигаше духа й винаги когато се чувстваше напрегната.
— Надявам се, че кредитната ти карта е валидна — отбеляза Грейви. Тя се спря да си запали цигара само на няколко крачки от знака „Пушенето забранено!“.
— Валидна е, разбира се, въпреки че не лично моя, а по-скоро на майка ми.
— И тя, разбира се, няма нищо против да я използваш?
— Надявам се.
Грейви се усмихна и поклати глава. Възрастна жена в розово костюмче й се закани с пръст и посочи табелата.
— Само едно дръпване — увери я Грейви и забърза след Клариса.
Към четири часа Клариса сви по алеята, която отвеждаше към „Мейкън Тауърс“, хотел в центъра на Атланта, който не правеше впечатление нито с архитектурата, нито с посетителите си. Туроператорът й беше описал надълго и нашироко очарователното местенце, издържано в старовремски стил, но с всички удобства на цивилизацията — басейн, сауна, климатик и широки удобни легла.
Клариса пристъпи в стаята, резервирана по телефона, и направи отвратена гримаса.
— Тук вони…
— Да ти припомня ли, че ти избра това място?
— Няма нужда — въздъхна Клариса.
Бяха наели хотелския „апартамент“, така че освен два маломерни кревата, събрани един до друг, тук имаше и диван, който изглеждаше така, като че ли е падал от високо.