Клариса продължаваше да души въздуха.
— Да ти помогна ли? Кучешка урина, бабешки чорапи, изсъхнала сперма — услужливо изреждаше Грейви. — Да продължавам ли?
Клариса грабна телефонната слушалка, като внимаваше да не я доближава до ухото си повече от необходимото, и набра номера на Синамън и Джо Трети Мейсън. Молеше се да имат стая за гости… (почеса се — нещо току-що я беше ухапало по ръката)… и да ги поканят, преди да са пипнали бълхи.
Безпогрешни признаци, че някой наистина е много богат:
1. Алея без никакви означения, която отвежда към заградено имение, чиято морава заема площ 3–4 квадратни километра.
2. Липса на пощенска кутия, затова пък — наличие на табела с гръмко име на входа. Само истински богатите кръщават именията си.
3. Висока ограда и порти като кремълските (или подобни).
4. Площадка за хеликоптери.
5. Зоологическа градина. (Без майтап.)
6. Отвъд оградата, портите, табелата и огромната зелена морава — самата Светая светих — каменна сграда с наистина внушителни размери.
Да, старите Мейсън без съмнение бяха червиви от пари.
Грейви би могла да го потвърди, ако не беше загубила дар слово. Челюстта й беше увиснала така, че имаше опасност да се откачи. Клариса паркира насред зелената морава (зеленото винаги е балсам за очите — все едно дали в приказките за елфи или във вид на шумолящи банкноти) и се опита да изтръгне приятелката си от вцепенението й.
Измъкнаха се от мустанга и се отправиха към парадния вход, към който отвеждаха белокаменни стъпала (едно, две, три… Клариса се отказа да ги брои, тъй като й свърши дъхът).
Синамън Мейсън, с кокетна престилчица и чаша мартини в ръка, ги чакаше горе на площадката и ги поздрави така сърдечно, че Клариса се уплаши да не е сбъркала адреса.
— Клариса, скъпа! Радвам се, че най-после се появи!
Тя я притисна в прегръдките си и разтърси ръката на Грейви така силно, че едва не я откачи от раменната става.
— Заповядайте, момичета. Добре сте дошли!
В огромното фоайе ги очакваше икономът — възрастен негър с бяла, гладко вчесана назад коса. Той пое багажа им и връхните им дрехи.
Клариса имаше чувството, че е попаднала в някоя от старите плантации на Юга. Побиха я тръпки както всеки път, когато влизаше в съприкосновение с нечие огромно богатство.
Но външно се владееше, дори успя да прошушне на Грейви:
— Ще ти изхвръкнат очите!
В момента минаваха през балната зала(!), която беше свързана с всекидневната.
— Извинете ни за неразборията — свойски каза Синамън.
Сигурно имаше предвид двете списания, оставени на масичката за кафе.
Дори да й беше съдено да умре от насилствена (удушаване) или преждевременна смърт (задавяне с фъстък), Клариса би била щастлива да го стори в такава обстановка сред кадифе и коприна в прасковенорозово, заобиколена от букети свежи цветя. Сигурно щеше да се озове направо в рая…
И Грейви сигурно се вълнуваше от подобни мисли, ако се съдеше по стреснатото й, леко глуповато изражение. „Някои хора губят ума и дума при срещата си с истинското богатство“, помисли си Клариса.
— Моля, заповядайте — усмихна се Синамън. — Настанявайте се. Сигурно умирате от глад след дългия път…
(Боже, ако знаеше колко е близо до истината!)
Тя позвъни със сребърен звънец и две домашни прислужници с колосани престилки изникнаха като изпод земята. Огромните подноси в ръцете им се огъваха от тежестта на ордьоврите.
Грейви се разкашля. Клариса я смушка в ребрата.
— Ще желаете ли и нещо за пиене? — попита Синамън.
— Едно мартини ще ми се отрази добре — каза Грейви, но Клариса я настъпи предупредително.
— Благодарим, но засега ще се задоволим само с по чаша вода.
— Прекален светец и богу не е драг — процеди Грейви едва чуто.
— Мила Клариса, колко е хубаво, че си тук… Имаме да си говорим за толкова много неща! — майчински бъбреше Синамън.
— О, да, наистина… — потвърди Клариса и напъха някаква странна на вид хапка в устата си.
Каквото и да беше това, определено беше вкусно.
Грижливо избърса уста с ленената салфетка с монограм. Защо родителите й никога не се бяха сетили да я запишат на уроци по етикет?! Тя нямаше да допусне същата грешка — добрите маниери бяха жизненоважни за бъдещето на едно дете. Нейният син (или дъщеря) нямаше да се чувства неловко, когато гостува на баба си.