Синамън приглади и без това изрядно вчесаните си коси. Беше гладка и изящна от глава до пети като порцеланова статуетка. Дори по челото й нямаше нито една бръчица.
— Как е моето момче Аарон? Не съм го виждала от…
Тя махна неопределено с ръка и Клариса затаи дъх. Това беше жест на майка й!
Прие съвпадението като знак от съдбата.
— Аарон е… добре — беше всичко, което успя да измисли.
Грейви се беше вторачила в някаква лампа с абажур от цветно стъкло.
— Това… от „Тифани“ ли е?
Клариса едва не потъна в земята, но Синамън отговори с усмивка:
— Да. И вие ли ги колекционирате?
— Госпожо Мейсън… — намеси се Клариса.
— Моля те, дете. Наричай ме просто Синамън. Защо са тези официалности?
Клариса разбра, че Синамън си беше пийнала, но умерено, като нечия възрастна леля, която обича домашния уют и всяка неделя ходи на църква.
— Синамън, трябва да ти кажа нещо — започна тя. — Нещо, във връзка с причината, която ме доведе тук…
Грейви наостри уши.
— О, да, обезателно ще си поговорим надълго и нашироко по време на вечерята. Нали ще останете за вечеря? — Синамън имаше специфичен южняшки акцент. На Клариса щеше да й бъде необходимо известно време, за да свикне с него. За миг я връхлетя споменът за Саймън с неговия английски акцент, но тя успя да го прогони, като живо си представи нощите на Юга — искрящи като огърлици от светулки и уханни като ментов сироп. Чувстваше се като Скарлет О’Хара — готова да жъне победи, да се остави вихърът да я отнесе.
— Дали ще останем за вечеря?! — възкликна Грейви. — Иска ли питане? Ако кажете, ще останем и следващите няколко години. Не бих имала нищо против и да ме осиновите.
В този момент Клариса на драго сърце би я удушила.
Синамън учтиво се засмя, но изражението на очите й остана непроменено. Клариса внимателно я наблюдаваше. Тя разполагаше с нещо като вътрешен радар и успяваше да прецени повечето хора още при първа среща, и то с прецизността на електронен микроскоп. Но майката на Аарон, въпреки своята дружелюбност и непринуденост, в същността си оставаше непроницаема — като морска повърхност.
В нейно присъствие Клариса се чувстваше объркана. Както когато в осми клас Марти Бауърс се появи в училище със сутиен и истински пораснали гърди. Беше се сблъскала с нещо ново и затова смущаващо, дори плашещо.
— Сигурно бихте искали да се освежите, да се преоблечете — каза Синамън, като приглади престилчицата си.
Тези ръце с гладка бяла кожа не бяха хващали тиган — Клариса бе готова да се закълне в това.
— Поканили сме няколко семейни приятели на вечеря. Нищо официално. Облечете се както ви е удобно.
Икономът, който се носеше като Исус по водата, ги въведе в „покоите им“ — стая за гости с размерите на хангар.
— Объркана съм — каза Клариса, когато двете най-после останаха сами. — Защо тази жена се държи толкова мило? Нали отрязаха квитанциите на Аарон само защото се ожени за мен! Исках да спечеля сърцата им, бях готова за дълга и упорита съпротива, нещо в стил „Animal Planet“.
Тя вдигна малката снимка в сребърна рамка, от която я гледаше Аарон. Беше още момче — загоряло, голо до кръста, с въдица в ръка. До него стоеше друго момче — русо и кльощаво, доста по-дребно, с леко нацупено изражение. Двамата нямаха почти нищо общо.
— Южняците са вежливи хора — отбеляза Грейви. — Благовъзпитани. Дори ако се канят да ти прережат гърлото, ще кажат „моля“ и „извинете“. Да имаш предвид.
Тя влезе в банята и изпищя.
— Какво има?! — скочи Клариса.
— Двойна вана! Бързо ела да видиш!
Клариса само поклати глава и си събу обувките. Имаше чувството, че краката й са отекли. Размърда пръсти — време беше да си направи педикюр. Снахата на Синамън, съпругата на Аарон, трябваше да бъде изрядна. Във всяко отношение.
Трябваше да се опита да надзърне в „детската стая“ на Аарон. При първа възможност.
— Идваш ли?! — изкрещя Грейви.
Беше захвърлила дрехите си на пода. Тялото й беше стегнато и стройно — като на онова момиче, което преди осемнайсет години отмъкна първото гадже на Клариса. Грейви, с котешките очи и грациозната походка. В сравнение с нея Клариса се почувства тромава и разплута. От горещината и дългото пътуване дрехите сякаш бяха залепнали за нея като втора кожа. Разсъблече се с пухтене и зашляпа към ваната, където Грейви се цамбуркаше весело като осемгодишно момиченце.