При вида на великолепния, син като нощта автомобил Клариса въздъхна дълбоко.
Роберта прие това като израз на съчувствие и продължи, като подсмърчаше:
— Така и не разбрах защо скъса с мен…
Брадичката й потрепери. Клариса вече едва издържаше хленченето й — идеше й да я шамароса.
— Виж, Аарон Мейсън!
— Кой?
— Шшт! — Клариса осъзна, че звучеше също като майка си, господ да се смили над душата й. Когато умре, разбира се.
Аарон Мейсън слезе от бентлито и тръгна нагоре по стълбите. Всички погледи бяха вперени в него. Как иначе — въплъщаваше идеалната комбинация — висок, тъмнокос, красив и не на последно място — богат.
Такъв съвършен екземпляр нямаше да оцелее дълго в джунглата от мъжеядки. Трябваше да се действа бързо.
Точно тогава Клариса забеляза накуцването като знак от съдбата и разбра, че Аарон беше мъжът за нея. Това беше предначертано от звездите. Тя мислено задраска останалите мъже от списъка си — Аарон беше достатъчно едра плячка, не биваше да се разконцентрира. Изискваше се пълна мобилизация на силите, включително ударни дози витамин В12, противогрипна ваксина и всичко останало.
— Какво са го зяпнали — процеди Клариса, след което се изправи и тръгна по посока на Аарон с най-съблазнителната си, грижливо отработена походка. Все още нямаше определен план — щеше да импровизира.
Докато се провираше грациозно покрай масите, разпозна (слава тебе, господи) един от сътрапезниците на Аарон — по-миналото лято беше преспала с него на плажа в Малибу. Спомняше си удобната задна седалка на рейндж роувъра му и луксозната кожена тапицерия. Беше го категоризирала в графата ССЗС („сносен секс на задната седалка“). В края на краищата, току-що беше станал солист на някаква никому неизвестна банда. Клариса се целеше по-нависоко.
„Ето колко е важно да познаваш подходящите хора!“, поздрави се тя наум. Вече се виждаше в сватбена рокля на Вира Уонг.
Опала.
Тя спря насред крачката.
Правило номер едно: за да привлечеш вниманието на някой мъж, прави се, че не го забелязваш.
И Клариса мина в непосредствена близост до масата на Аарон, вперила поглед напред, все едно самият принц Уилям й се усмихваше от отсрещния ъгъл.
— Клариса!
Защо не можеше да си спомни името му? Частите на тялото се запечатваха в съзнанието й далеч по-лесно.
— Клариса!
Конусовиден пенис, космати гърди (като на Дан Хагърти и Гризли Адамс)… Името, как беше името? Джейми, Джо, Джон, Ион, Кайл… Мисълта й се мяташе като хамстер във въртележка.
— Макси! — тя се извърна и моментално разцъфна в усмивка, сякаш виждаше отдавна загубен приятел. Такъв беше етикетът на Холивуд — колкото по-безразличен ти беше някой, толкова по-ентусиазирано звучеше поздравът. Най-големите врагове се прегръщаха като първи приятели.
Целунаха се три пъти по бузите (последна парижка мода според „Вог“, все още нова за Калифорния), като Клариса се стремеше дупето й да е точно през очите на Аарон Мейсън. Знаеше, че си го бива, достатъчно изразително беше само по себе си. Докато изгаряше с поглед горкичкия Макси, Клариса усещаше присъствието на Аарон зад гърба си с всеки сантиметър от кожата си. („Г-жа Аарон Мейсън, г-ца Алпърт-Мейсън, Клариса Антония Алпърт Мейсън…“ — имената се въртяха непрестанно в главата й.)
Макси бъбреше, очарован от вниманието й, а Клариса го слушаше с половин ухо. Ставаше въпрос за някакви билети за мача на „Лейкърс“, за баскетбол с Клуни и Деймън, за някаква разходка с яхта… В същото време нея я занимаваха съвсем други мисли: пръстен с брилянт или изумруд, сватбена рокля от коприна или сатен…