— Джо Трети — надигна се от мястото си Синамън, — веднага престани!
Съпругът й я погледна като дете, на което са се скарали.
— Защо се сърдиш, Захарче?
— Защото се излагаш, а освен това излагаш и мен. Дръж се по-прилично. Дошла е снахата — какво ще си помисли?
Всички се извърнаха към Клариса. В погледите им се четеше очакване.
— Здравейте, господин Джо Трети — малко плахо започна Клариса. — Радвам се да се запозная с вас…
Тя очакваше някаква реакция, може би бурна мечешка прегръдка, но след като нищо такова не последва, продължи:
— Както знаете, омъжена съм за Аарон, вашия син.
— Да, известно ми е. Е, ще изплюеш ли камъчето? Казвай к’вото имаш да казваш.
Клариса почувства, че стомахът й всеки момент ще се освободи от съдържанието си. Насред масата.
— Не е нещо важно… — смотолеви тя. — Може да почака.
— К’во да чака? Да цъфнат налъмите?
Клариса примигна. Никога не беше чувала този израз.
Тя погледна към Грейви, но приятелката й само сви рамене. Веднъж още като ученичка беше ходила в Киото на разменни начала и се беше чувствала по подобен начин — не разбираше почти нищо.
Възцарила се беше такава тишина, че можеше да чуе тиктакането на някакъв стенен часовник вътре в къщата.
Мозъкът й работеше на бързи обороти, като отчаяно се опитваше да реши дали точно сега е моментът да направи важното съобщение и как точно би следвало да прозвучи то, като се имат предвид обстоятелствата. Знаеше, че се намира на вражеска територия, като парашутист по време на Втората световна война, но дали наистина всичко беше изгубено или имаше шанс да отърве кожата и да се добере до своите?
Прибягна до отчаян ход — реши да лъже — смело и безогледно.
— Преди всичко искам да изкажа благодарността си на господин и госпожа Мейсън за това, че ме приеха в своя гостоприемен дом. Чувствам се като… — тук Клариса се запъна в старанието си да измисли сравнение в стил „Джо Трети“ — нещо като „петел на бунище“, но после се отказа от идеята. — Чувствам се… чудесно. Сега разбирам защо Аарон винаги говори за вас с такава любов.
Джо Трети изгледа Клариса, сякаш току-що беше отхапала главата на гърмяща змия. А Синамън се прокашля, сякаш се беше задавила. Не беше изключено. Понякога джинът влиза в кривото гърло.
Но ако се съди по това как се беше ококорила Грейви, обяснението беше друго — без да иска, Клариса беше засегнала болното място. Всъщност Аарон никога не говореше за родителите си. Това можеше да означава само едно…
Че не ги обичаше особено. Може би дори ги ненавиждаше.
Когато поиска, Клариса съобразяваше със скоростта на светлината. Но обикновено не се напрягаше чак толкова.
Тя се усмихна с най-очарователната си усмивка и продължи:
— Както знаете, Аарон напоследък е изключително зает — работи върху новия си филм и тъй нататък… Затова решихме да ви направим малка изненада — и… ето ме тук, за да ви засвидетелствам синовната му любов и признателност.
Тук, съвсем ни в клин, ни в ръкав, Грейви се разкашля и наруши тържествеността на момента. Клариса я стрелна с поглед.
Патладжанът бързо наля на Грейви още вино.
— Ами… това беше всичко. Благодаря ви, че ме изслушахте — завърши Клариса.
Двайсет и шест от присъстващите трийсет души заръкопляскаха. Синамън благодари на Клариса и отпи от поредното си мартини. (Икономът беше успял да й го подаде със сръчността на фокусник.)
Джо Трети мълчеше. Беше се вкопчил в масата, което отстрани правеше доста страховито впечатление. Като че ли всеки миг щеше да скочи и да я обърне. Клариса за всеки случай поотмести стола си. Грейви окуражително вдигна палец нагоре — беше доволна от представянето й.
И тогава изведнъж се чу стон. Наведен над чинията със салата, Джо Трети горчиво ридаеше.
Клариса паникьосано погледна към Синамън, но тя беше потънала в разговор с някаква жена.
Като че ли никой друг, освен Грейви не виждаше какво става с Джо Трети. Приятелката й беше закрила уста с ръката си и раменете й се тресяха. Очевидно не можеше да спре истеричния си смях — не биваше да й се сърди, ситуацията беше доста стресова.
Преди да разбере какво прави, Клариса протегна ръка и лекичко потупа Джо Трети по рамото. Ах, тези семейни взаимоотношения… Цяло чудо е, че някой изобщо успява да оцелее във водовъртежа им.
Джо Трети продължи да хълца още известно време, а гостите му го оставиха да се наплаче. Клариса остана до него, като се опитваше да го утеши и в същото време да хапва от пържолата си, което се оказа нелека задача. Но успя да се справи. При това — на ниво.