Грейви също смяташе, че мисията е приключила успешно.
Оставаше най-трудното. Клариса смяташе сутринта да се поразходи със Синамън и да й съобщи за наследника в по-неформална обстановка. На четири очи.
Ако изиграеше картите си добре, никога вече нямаше да има повод за притеснение. Поне по финансови въпроси.
Тази мисъл я изпълни с оптимизъм и тя заспа като бебе. Нищо не бе по-здравословно от пълния комфорт, следствие на финансова обезпеченост.
16
Ловджийката Клариса
Клариса се събуди късно на следващия ден и осъзна, че не беше говорила с Аарон. Провери съобщенията на мобилния си телефон — бяха точно пет. Ядоса се на себе си, но бързо й мина — беше чиста пред съвестта си, тъй като се ръководеше само от добри намерения. Все пак реши да му звънне незабавно. Веднага след като изяде едно шоколадче.
Аарон спеше. Нищо чудно, след като в Ел Ей беше едва пет сутринта — и за какъв дявол им беше тази часова разлика?! Толкова беше объркващо.
— Здравей, скъпи! Съжалявам, че досега не успях да ти звънна.
— Не успя да отделиш дори минута? — попита Аарон. Звучеше много кисело.
— Имах… неотложна работа. Трябваше да придружа Грейви до болницата. Опитай се да разбереш…
— Разбирам. Дори повече, отколкото си мислиш.
— Тоест?
— Знам всичко.
— Така ли?! — ахна Клариса. Вероятно Синамън или Джо Трети му се бяха обадили снощи в прилив на чувства. Да се чудиш как бяха успели да наберат номера след изпитото количество алкохол, но сигурно си имаха хора за всичко.
— Саймън ми разказа.
Клариса млъкна стъписано.
— Клариса. Там ли си?
— Кой Саймън? Какво ти разказа?
— Клариса… знаеш много добре за кой Саймън става въпрос. Един мазен английски тип. Но това не е разговор за телефон.
— Саймън не е мазен тип. И отдавна не живее в Англия. Освен това сме стари приятели и не виждам какъв е проблемът, че сме обядвали заедно.
— Не говоря за обяда, Клариса.
Тя прехапа устни. Това беше работа само на Сузи.
— Не се прави на света вода ненапита — продължи Аарон. — Няма смисъл да си играем игрички. Казах ти, че знам всичко и няма да търпя да ме правят на глупак!
— Аарон, успокой се. Нека изясним нещата…
— Няма да изяснявам нищо по телефона! Ще поговорим, когато се прибереш у дома. Ако изобщо се прибереш.
И той прекъсна връзката.
Клариса пребледня — това не й се беше случвало от незапомнени времена и нямаше намерение да се примири. Тя отново му позвъни и изкрещя:
— Не можеш да прекъсваш така! Нямаш право!
Не можеше ли?
— Ааааа!
Този вик можеше да събуди и умрелите, но спящата в съседното легло Грейви само се обърна на другата страна. Тя имаше дълбок, здрав сън — единственото, което можеше да я събуди, беше обещание за кафе в леглото или орален секс. Не задължително в тази последователност.
Телефонът на Клариса звънна. Тя го вдигна с думите;
— Ще правя каквото си искам и никой няма право да ми държи сметка!
— Разбира се, скъпа — чу отсреща гласа на Синамън. Свекърва й звучеше усмихнато и ведро. — Обаждам се да ти кажа, че ви изпращам ловните екипи, четвърти размер, ако не греша.
Клариса тихичко простена. Новият ден започваше.
— Цялата компания отиваме на лов. Джо Трети пак го е засърбяла крастата.
Клариса стисна зъби. Надяваше се, че не отиват на лов за зайци — нямаше да го понесе. Като малка си имаше зайче (подарък за Великден от баща й) и без да иска, го беше задушила в прегръдките си. Беше го убила от любов. Още една от детските й драми. Списъкът беше дълъг.
Три минути по-късно Клариса и Грейви (полусъбудена) се взираха в ловджийските екипи, донесени от иконома, с чувство за обреченост. Все едно ги изпращаха на война във Виетнам. Камуфлажните униформи, войнишките ризи и тежките черни ботуши подсилваха зловещото чувство.
Грейви мълчаливо започна да се облича, а Клариса я последва, като полагаше двойно повече усилия. Трябваше да легне по гръб, за да успее да вдигне ципа на панталона си, а лицето й стана червено като рак. Най-после успя някак да се напъха в униформата и да нахлузи ботушите.