Трето, една патица тупна точно в краката на Клариса. Тя остана потресена. Това не биваше да се случва.
— Убих патица!
Дори това, че Патладжанът лежеше по гръб на земята и се гърчеше, бледнееше пред факта, че беше простреляла патицата. Ловджиите се скупчиха около пострадалия.
— Страшна си! Това се казва „с един куршум — два заека“ — изкоментира случилото се Грейви.
По време на обяда, който се състоеше от патица на барбекю, фасул, картофи, царевични питки и плодов пай, Клариса разбра, че се беше превърнала в героя на деня, и се убеди, че беше успяла да влезе под кожата на Синамън и Джо Трети. Родителите на Аарон и гостите им си припомняха с най-малки подробности как беше управлявала моторницата със самоотвержеността на камикадзе и как беше произвела забележителния изстрел, който им осигури обяда. Дори Патладжанът си припомняше със смях как беше станал жертва, въпреки че раната на хълбока му съвсем не беше безболезнена.
Клариса изживяваше звездния си миг — всички лица, обърнати към нея, грееха в усмивка.
Дори Грейви изглеждаше щастлива и бръчката, която сутринта стигаше от челото й чак до пъпа, беше изчезнала.
„Няма никакво съмнение, помисли си Клариса, тези хора ме харесват.“ Така беше — тези толкова различни хора, които гласуваха за републиканците, пиеха странни коктейли и имаха смешен акцент, действително я харесваха.
И тогава изведнъж настроението й се помрачи. „А аз съм дошла да ги моля за пари!“
Реши да не го прави. По-скоро разбра, че няма да го направи. Щеше само да им съобщи, че е бременна, и… да остави топката в техни ръце.
Изправи се и почука по кристалната си чаша с връхчето на ножа (както беше виждала да правят по филмите).
Действително успя да привлече вниманието на всички. За съжаление чашата пострада, но един прислужник се материализира буквално от въздуха и побърза да събере парчетата.
Клариса изчака за момент.
— Да, скъпа? — погледна я окуражително Синамън.
— Ще имам бебе.
След това признание беше готова незабавно да си седне, но Джо Трети я сграбчи в мечешката си прегръдка. И този жест съвсем не срещна съпротивата й, дори напротив — като че ли само това беше чакала.
Синамън изръкопляска с грейнало лице и изведнъж възкликна:
— За бога, та ти не биваше да съ подлагаш на всичко туй! Ами ако съ беше случило нещо с бебето?!
От силното вълнение изговорът й съвсем се доближаваше до този в „Отнесени от вихъра“.
— О, госпожо Мейсън, не се безпокойте — намеси се Грейви. — Клариса е същински експерт по отношение на бебетата.
Клариса я изгледа кръвнишки.
— Нищо лошо не казах… — сви рамене Грейви. — Ти си истинска Мария Кюри в тази област. С което можеш само да се гордееш…
Клариса остави това без коментар и демонстративно насочи цялото си внимание към Синамън и Джо Трети.
Синамън се усмихваше.
— Предвид добрата новина, скъпа Клариса, мисля, че и аз трябва да направя изявление.
Тя се изправи.
„Слава богу, помисли си Клариса, свела свенливо глава. Крайно време беше.“
— Това е най-добрата новина, съобщавана някога — каза Синамън.
Синамън и Джо Трети си взеха довиждане с Клариса с насълзени очи (и това се дължеше не само на изпитото количество джин), след което един от шофьорите (тук помощният персонал никнеше като гъби след дъжд) ги откара до едно частно летище недалеч от Атланта. Синамън и Джо Трети настояха Клариса и Грейви да се приберат със собствения им частен самолет, който галено наричаха „Гууди“ и който се оказа… истински 727.
На борда ги посрещна широко усмихната стюардеса, настани ги и им донесе хавлиени кърпи и вода с бучки лед. Предоволни, момичетата се облегнаха на седалките, вдигнаха краката си нагоре и затвориха очи. Малко след излитането Клариса заспа и се събуди едва когато се приземиха в Бърбанк, където вече ги очакваше черен седан с тъмни стъкла, изпратен от грижовните домакини.
Клариса беше откарана до дома й първа. Тя прегърна Грейви и помаха, докато седанът се отдалечаваше. Забеляза мотора на Аарон паркиран на обичайното място и при мисълта, че след малко ще се изправи лице в лице със съпруга си, краката и изведнъж отмаляха.
Заизкачва се нагоре по стълбите с тежка стъпка. За пръв път не й се искаше стъпалата да свършат.