„Току-що се връщам от срещата с (тук се споменаваше името на една свръхсексапилна, но известна с това, че е все още девствена, певица) и си мислех за теб… Което, честно казано, малко ме плаши.“
Клариса се засмя — за пръв път от сутринта, и набра номера на Саймън. (Учудващо беше, че го е запомнила.)
Той веднага се обади.
— Имам нужда от компания — откровено заяви Клариса. — За предпочитане, лоша.
И изведнъж се сети, че му е ядосана.
— Защо си казал на мъжа ми, че сме обядвали заедно?
— Не съм аз, някой друг му е казал! А той ми се обади да пита вярно ли е. Попаднала си на мъж с много избухлив характер — като буре с барут е…
— Какво точно ти каза?
— Заплаши гениталиите ми, предупреди ме, че може да се простя с живота си, неща все от този род, не особено приятни. След четвъртата псувня затворих.
— Никога не съм го чувала да псува… — замислено каза Клариса.
— Е, какво си решила? Да не би да бягаш от къщи?
— И освен това съм бременна.
Тя свали всички карти на масата.
Мълчанието отсреща продължи толкова дълго, че Клариса започна да се пита дали Саймън е затворил.
— Така значи… — Най-после го чу да казва. — Възелът се затяга… Няма страшно. Хладилникът ми е пълен.
Клариса нямаше спомен колко време е плакала на рамото на Саймън, но когато вдигна глава, навън беше паднал мрак и едно телевизионно шоу, което се излъчваше в най-гледаното време, току-що беше свършило. Саймън включи уредбата — искаше да пусне на Клариса новите си записи.
— Той ми каза, че не съм можела да се грижа сама за себе си! — Клариса се опитваше да надвика музиката, усилена до краен предел. — Какво знае той?! Цял живот съм се грижила сама за себе си!
— О, да…
— Не искам да кажа финансово, но… емоционално.
Саймън кимна разбиращо.
— Той си мисли, че бебето е твое — продължи Клариса.
Саймън я погледна и намали звука на уредбата почти до край.
— Би могло да бъде, нали?
— Не, Саймън. Няма начин. Онази нощ не сме спали заедно. Казах ти!
Той я прегърна през рамо.
— Ако искаш, ще говорим за това по-късно. Когато си готова.
Клариса само поклати глава.
— Клариса, ти се хвърли в този брак с главата напред…
— Знам — подсмръкна тя в ръкава на пуловера си.
— Беше много безразсъдна постъпка. Та ти дори не го познаваше. Можеше да се окаже някой сериен убиец…
— Така е. Но не можеш да отречеш, че сватбата беше нещо сензационно.
— А бракът ви предварително беше обречен на неуспех. Искаш ли да видиш новия клип на…
Клариса изсумтя като Арнолд Прасето от „Зелените поля“ (с Ева Габор — истинска филмова икона). Трябваше да си издуха носа. Много спешно.
Втурна се към банята. Дългият коридор беше задръстен от златни плочи — като в приемна на водеща звукозаписна компания. Един любител на музиката би изпаднал в екстаз — нея обаче я вълнуваше друго. От няколко часа не беше слагала нищо в устата си. Дали наистина хладилникът на Саймън беше пълен?
Стените на банята също бяха отрупани с плакати и обложки на грамофонни плочи. Тук беше цялото детство (и юношество) на Клариса — „Стоунс“ редом с „Бийтълс“, „Лед Цепелин“, „Дюран Дюран“, „Депеш Мод“, „Аеросмит“ и Брус Спрингстийн.
Клариса седна на тоалетната чиния и се замисли за Саймън и неговата голяма страст — музиката. Това беше нещо, което присъстваше в живота му, откакто го помнеше. Но всъщност откога? Би искала да знае. Не защото това беше Саймън — искаше по-скоро да знае заради самата себе си.
Откъде извираше у някои хора тази страст — все едно дали към музиката или към работата, или към бързите автомобили, или към нещо друго? Тази страст, която в един момент започваше да осмисля живота им и да го изпълва?
Тази страст, която очевидно липсваше у нея.
Този факт дотолкова я смути, че тя грабна листче и химикалка (предвидливо оставени от Саймън на една от етажерките — още едно доказателство, че някои хора са пораснали, а други — тя имаше предвид самата себе си — явно — не). Точно така. Тя все още не се беше превърнала в напълно оформен индивид. Беше някаква… какавида.