След което трябваше да почакат. Клариса се паникьосваше все повече с всяка изминала секунда, въпреки че петънцето върху салфетката, която проверяваше през две минути в дамската тоалетна, почти не се беше увеличило. И все пак беше достатъчно голямо, за да я разтревожи не на шега. Достатъчно голямо, за да я накара да осъзнае, че иска това бебе повече от всичко друго на света.
Саймън задряма на един от столовете в чакалнята. Клариса беше трогната от загрижеността му, изпълнена с благодарност.
След час и половина лекарят я прие. Беше лекарка. Млада жена, смущаващо красива.
— От кога сте бременна?
— От два месеца.
— И забелязахте капчици кръв?
Клариса кимна.
— Вие… лекар ли сте?
— Специализант.
Лекарката съсредоточено попълваше болничния лист. Наистина беше много по-млада от Клариса.
— Да… забелязах малки ръждиви петънца.
— Добре, нека да погледна… Вероятно не е нещо обезпокоително.
Клариса вдигна крака на стола.
Жената затопли някакъв метален инструмент и го пъхна във вагината й.
— Кой е вашият гинеколог?
— Нямам такъв…
— И не сте ходила на предварителен преглед?
— Кога? Преди да забременея?
— Да. На профилактичен преглед.
Засрамена от некомпетентността си, Клариса се чувстваше като пълен идиот.
Ето че още преди да роди се беше оказала небрежна, безотговорна майка. Нейната собствена майка поне я беше изчакала да навърши три.
— Можете ли да ми препоръчате някой… добър специалист?
Жената я погледна.
— Доктор Кац. Той е много внимателен.
— Женен ли е? — изплъзна се от устата на Клариса.
Добре, че жената не я чу, заета да наднича някъде във вътрешностите й. Клариса имаше чувството, че търси вътре изгубен ключ. Или златен пръстен.
Най-после прегледът приключи.
— Всичко е наред. Шийката ви е затворена. Няма никакви признаци за отлепяне на плацентата или начало на спонтанен аборт.
Клариса избърса очите си.
— Бебето е добре. Но ви е необходимо спокойствие. И, моля ви, свържете се с доктор Кац при първа възможност.
— Непременно.
— И не се безпокойте. Всичко ще бъде наред.
— Добре — обеща Клариса, но знаеше, че лъже. Навлизаше в свят на тревоги и безпокойства и отсега нататък едва ли щеше да бъде възможно да запази хладнокръвие.
— Благодаря ви от сърце. — Клариса стисна ръката на лекарката. — Ако имам дъщеря, много бих искала да прилича на вас. Впрочем как се казвате?
— Елсбет.
— Не, по-скоро бих предпочела друго име.
Доктор Елсбет сви рамене и излезе от стаята за прегледи.
Клариса остана сама. Не бързаше да си тръгне. Седеше и мислеше за младата лекарка, с която току-що беше разговаряла. Какво ли беше накарало едно толкова привлекателно момиче да седи с години над книгите и да си вади очите, след като спокойно би могла да си хване някой стабилен съпруг и да си уреди живота? Би било толкова по-просто.
Изведнъж й просветна.
А може би пътеката, която Клариса беше избрала, не беше по-лесната? Въпреки че тя се беше насочила към нея някак съвсем естествено, като че ли всичко беше предварително предначертано.
Как беше започнало всичко?
1. Клариса се беше родила красива. Снимките го доказваха.
2. Видеофилмче документираше първите й стъпки, а в същото време баща й пееше: „Ето я, идва… бъдещата мис Америка.“
3. На петгодишна възраст беше принудена да пази първата си диета. Оттогава мразеше сирене.
4. В прогимназията майка й я убеди, че няма смисъл да се явява на трудния изпит по математика (въпреки че Клариса успяваше да се справи със задачите).
5. На тринайсетгодишна възраст баща й я предупреди, че ако продължава да играе футбол, няма шанс един ден да се появи на корицата на „Плейбой“.
6. На четиринайсет години и половина майка й я заведе в една от агенциите за модели и Клариса трябваше отново да се подложи на серия от убийствени диети.
7. Беше на осемнайсет, когато баща й й намекна, че никога няма да е в състояние да се грижи сама за себе си, затова би трябвало да си намери богат съпруг. Оттогава го търсеше. Дванайсет дълги години. Повече време, отколкото се изискваше, за да станеш лекар. И докъде го беше докарала?