Ето как в малката болнична стая, която миришеше на лекарства, Клариса се закле пред себе си и пред нероденото си бебе, че ще се погрижи и за двамата, че ще спре да се лута без цел и посока и ще направи нещо смислено с живота си (нещо, от което щеше да си докарва максимално високи доходи). Но, разбира се, първото, което й предстоеше да направи още щом се прибереше, беше да почисти веждите си, преди съвсем да е заприличала на Фрида Кало. Което й напомни най-важното — все още нямаше никаква идея къде ще отиде.
Можеше да помоли Саймън да поостане при него, но прецени, че щеше да бъде тъпо. Аарон щеше да разбере и да я лиши от издръжка при развода. Освен това идеята да трупа целулит пред очите на Саймън не й се стори никак добра.
Може би трябваше да се обади на Аарон, но още му беше много ядосана. Освен това си имаше гордост.
Оставаше още само една възможност.
В шкафчето с медикаменти имаше отворена бутилка изопропил. Клариса отпи една глътка за кураж и набра телефонния номер на майка си.
— Мамо?
— К’во? — майка й звучеше сънено. Клариса погледна часовника си — нищо чудно, наближаваше полунощ. — Mija, да не се е случило нещо с Аарон? — Тя изведнъж се разсъни.
— Не, мамо.
— Слава Богу…
— Мамо!
— Сигурна ли си, че наистина е добре?
— Божичко… Аз имам проблем, мамо! Аз! Аз!
— К’во си направила? — въздъхна майка й.
— Какво съм направила?! — Клариса не вярваше на ушите си. — Хванах самолета и отидох да се срещна със Синамън и Джо Трети, а Аарон ме е търсил няколко пъти през това време и когато се прибрах, беше като обезумял, после ми призна, че родителите му не са се отказали от него, тогава пък аз откачих, после той каза нещо, което не биваше да казва, и аз си събрах нещата, но преди това му казах, че бебето не е негово, после отидох при Саймън (той беше толкова мил), но едва не загубих бебето. Сега съм в болницата и искам да се прибера у дома. При теб. Мамо? Чуваш ли ме?
— Добре ли е бебето?
— Да, мамо. Бебето е добре.
— А къде е Аарон?
— Мамо! Не ме ли слушаше? Вече не съм с него и не ме интересува къде е!
— Той ти е съпруг. Трябва да поговориш с него. Трябваше той да е с теб сега, а не оня Саймън.
— Какво му е на Саймън?
Един мъж с неестествено извита ръка и изкривено от болка лице се опитваше да влезе в манипулационната. Клариса му направи знак да изчака и затвори вратата.
— Ти никога не си харесвала Саймън, мамо.
— Аз не го познавам.
— Ами да беше се опитала да го опознаеш!
— Не ми говори с такъв тон.
— Мамо, Саймън ме докара в болницата. Можеше да не го прави.
— К’во? И да те остави кръвта ти да изтече на дивана му?
— Мамо, мога ли да си дойда у дома или не?
— Ела, но още на сутринта искам да поговориш с Аарон. Така не може да продължава.
— Отсега нататък ще говоря с него само в присъствието на адвокат.
— А къде ми е кредитната карта впрочем?
Клариса гледаше ноктите си. Трябваше спешно да си направи маникюр. Дано в „Ле Домейн“ да не беше затворено.
Прекъсна връзката — явно двете нямаха какво повече да си кажат, и излезе от манипулационната с такъв замах, че едва не помете мъжа, който примираше от болка отвън.
18
Съветите на келнера Лари
Клариса седеше на същия неудобен стол пред бара, на който бе седяла и в новогодишната вечер и чакаше своя сервитьор. Беше един сутринта и й предстоеше вземането на важни решения. Беше помолила Саймън да се прибере вкъщи — имаше нужда да остане сама, за да си състави план за действие.
— Искам да остана малко насаме със себе си.
— Напълно те разбирам — беше отвърнал той и това, кой знае защо, я подразни.
— Не ми казвай… — чу зад гърба си гласа на сервитьора Лари, който се приближи с поднос, отрупан с джин и тоник, и взе от бара няколко салфетки.
— Имам спешна нужна от съвет.
— Никаква текила две години, редовно миене на зъбите и се обади на майка си — издекламира той. — Чакай да оставя това на онази маса и веднага ще се върна. Като херпес.
Клариса щеше да поръча нещо червено и силно, унищожаващо мозъчните клетки, но си спомни за бебето и остана на сода и сок от боровинки.
Затвори очи. Имаше нужда да поспи. Дори този бар, който винаги беше намирала за уютно местенце, сега й се струваше прекалено шумен, прекалено задимен, с една дума — потискащ.