Съзвездието се беше събрало в пълен състав у Тони Би. Джен и Грейви бяха пристигнали заедно (в такива случаи на Джен обикновено се падаше честта да шофира). Поло пърхаше като красива екзотична птичка в пъстрия си саронг, а около гърдите й с артистична небрежност беше омотан копринен шал. Дори присъствието на Сузи (която от злоба не можеше да наддаде нито грам) този път не я подразни — явно бременността я настройваше умиротворяващо.
— Скъпа! — възкликна Сузи и се втурна насреща й. — Изглеждаш зашеметяващо! В кой месец влезе? В шестия ли?
— В третия — хладно отвърна Клариса. Толкова хладно, че дъхът й излезе почти на кристалчета. После изведнъж се вгледа в лицето на Сузи и попита загрижено: — А ти как си, миличка? Добре ли си?
— Аз ли? Ами да, добре съм…
— О! Ето я и Грейви — Клариса понечи да отмине, но Сузи я спря.
— Защо да не съм добре? Какво си чула?
— За кое? — невинно попита Клариса. — Нищо не съм чула. Просто ми се стори малко уморена…
Сузи нервно вдигна ръце към лицето си, изпънато след серия от инжекции. Доколкото беше възможно. За торбичките под очите на трийсет и две годишна жена не може да се направи кой знае какво.
Грейви се приближи, облечена в дълго до земята кадифено манто със свободно пуснати, немирно стърчащи къдри. Тя прегърна Клариса през кръста и прошепна в ухото й:
— Браво, моето момиче. Направо я закопа. Уцели точно в десетката.
— Просто изразих загриженост — сви рамене Клариса. — Най-обикновена приятелска загриженост.
Тя се усмихна и отпи от коктейла си (сода и сок от червени боровинки, като за бременни).
— Именно. Всички знаем какво означава „изглеждаш уморена“.
— Забавно ли е на този купон? Аз трудно мога да преценя, тъй като не пия — огледа се Клариса.
— Е, аз пък пия и те уверявам, че въпреки това е пълна скука. Тони Би е загубил чувството си за хумор заедно с къщата си, всеки що-годе симпатичен мъж сред присъстващите е гей, всички поканени жени са модели на „Вог“, алкохолът е разреден и няма забранени наркотици. Пълна отврат.
— Още е рано — прозя се Клариса. (Напоследък само се прозяваше.) — Купонът едва започва.
Към тях се приближи Джен с чаша „Перие“ в ръка. Поло вървеше по петите й, следвана от вечната свита ухажори (в случая гейове, които изразяваха възхитата си с изтънчени реплики от рода на: „Ти си същинско дете на любовта между Одри Хепбърн и Сидни Поатие…“).
— Какъв е този кошмар? — сбърчи вежди Поло, без това ни най-малко да наруши хармонията на чертите й. — Защо не виждам мъже?
— Ти оздравя ли?
— Относително. Нагълтах се с някакви хапчета, които унищожиха всяка жива клетка в тялото ми.
— Каза ли на Клариса за оня тип?
— Лефти?
— Същият — ухили се Грейви. — Кажи й. Поне да се посмее малко.
— Не е смешно — възрази Джен, но самата тя едва сдържаше смеха си.
— Какво за него? Моля ви, кажете ми.
— Счупих му члена.
— Моля?!
— Разкажи, разкажи — задави се от смях Грейви и питието й се разплиска на пода.
— Добре де, изчуках го, както си му е редът…
— На третата среща?
— На първата. И така, бях се качила отгоре му… и изведнъж той изкрещя.
— И, разбира се, тя решила, че той вика от възбуда — намеси се Грейви.
— Защо да не реша? Знам, че съм добра.
— Всеки може да го потвърди — огледа се наоколо Грейви.
— Престани — помоли я Клариса. — Прибери си за малко ноктите. Искам да чуя.
— Грейви ревнува, не виждаш ли? — засмя се Поло. — Направо е позеленяла от завист. Би искала да е добра в леглото като мен. Та, докъде бях стигнала? Наистина влагах цялото си старание — много му се бях наточила. И вече си казвах — ето, постигнах желания ефект… и не щеш ли, той ме отблъсна и продължи да крещи. Поглеждам аз и какво да видя — членът му клюмнал на една страна — ей така…
— Как така?!
— Ее-е-ей така. — Тя извади червилото си и го илюстрира нагледно върху тапетите на Тони Би.