Момичетата избухнаха в смях.
— Оказа се, че съм му счупила члена.
— На мен никога не ми се е случвало — призна Джен с нотка на съжаление.
— Чакай малко. Членът му не е счупен в буквалния смисъл, нали? — попита Клариса. — Би могъл да го използва пак?
— Не и с Поло!
Отново последва дружен смях.
— Момичета, не разправяйте това наляво и надясно — помоли ги Поло. — Мъжете ще вземат да бягат…
— Поло, знаеш, че сме ти най-добрите приятелки — тържествено каза Клариса. — Можеш да разчиташ на нас. До довечера новината ще бъде разпространена. Ще могат да я чуят по CNN, ще бъде отпечатана в „Инкуайърър“…
— И в „Пийпъл“…
— И в „Тийн Пийпъл“.
— Питаше ме дали ще може да го ползва пак? Да, след време. Получил е някакъв мускулен спазъм.
— Ха-ха!
— Ама че работа…
Поразвеселена, Клариса потърси с поглед Тони Би. Той посрещаше гостите си, издокаран в снежнобял костюм и бледосиня риза. Беше си изрусил косата почти до бяло и също приличаше на гей. Или на захарна пръчка. Жената, която тъкмо влизаше, беше от онези, които могат да причинят сърдечен удар на мъжете. И неконтролируемо сърцебиене или нервен срив на жените. Самата Клариса изпита желание да се скрие някъде. Защото новодошлата беше съвършена. Ослепителната й кожа беше идеално гладка, сякаш без пори. (Кои имаха толкова бяла кожа? Украинците ли?) Беше достатъчно висока, за да си позволи да носи обувки без токче. (Скандално!) Коса с цвят на мед, гъста, естествено вълниста, класическа прическа. Изкусително сочни устни, при това без да са помпани с колаген, силикон или нещо подобно. Съвършени зъби — безупречни, без да са неестествено бели. Дълга, изящна шия. Клариса неволно изпъна назад рамене и изправи глава.
— Какво става? — изгледа я Грейви. — Да не ти се е схванал вратът?
Клариса продължи огледа. Никакъв бюст, слава тебе, господи — все пак има справедливост на този свят. Но… може би нямаше бюст, защото беше лека като перце и в същото време — гъвкава като тръстика. Червената лампичка „Внимание, опасност!“ вече святкаше ли, святкаше, но когато непознатата отметна глава и се разсмя, чашата преля. Такъв звучен, пълен с живот смях можеше да си позволи само някой, който никога не се е подлагал на убийствени диети.
Радарът на Клариса беше действал светкавично, без останалите да забележат моментната й разконцентрираност.
— Бомба със закъснител на деветдесет градуса от нас — съобщи тя. Съзвездието ползваше стария, изпитан жаргон, който им позволяваше да се разбират от половин дума.
Грейви погледна в нужната посока и буквално хлъцна.
— Велики боже…
Тя имаше досадния навик да се втренчва в хората, тъй като не притежаваше таланта на Клариса да ги преценява мълниеносно.
Поло само сви рамене. Тя прие нещата далеч по-спокойно, тъй като самата тя беше от породата на новодошлата. И двете бяха замесени от едно тесто и представляваха неустоима примамка за мъжете. Може би защото в излъчването им имаше нещо крехко, обезоръжаващо, нещо, което подсказваше, че се нуждаят от закрила.
Джен беше по-бяла от сакото на Тони Би. Клариса веднага погледна обратно към вратата.
— Ау! — чу се възклицанието на Грейви, последвано от изръмжаването на Клариса:
— Какво, по дяволите, търси този кучи син тук?!
— Т-трябва да има някакво обяснение — заекна Джен. — Сигурна съм, че има…
— Клариса — изникна зад гърба й Сузи като злокобен призрак. — Видя ли кой е тук? Представи си — Аарон!
Клариса се втурна към балкона, като едва не помете Сузи. Искаше да повърне или да се хвърли от високо, или и двете. Не го направи само от естетически съображения.
„Добре, каза си, успокой се. Само се успокой. Мисли трезво. И дишай дълбоко. Досега си се измъквала от всяка ситуация.“
Джен я беше последвала и сега й подаваше чаша вода, като я гледаше загрижено.
— Това може да е сестра му…
Милата Джен.
— Аарон няма сестра.
— Тогава, братовчедка? Стара приятелка?
— Дрън-дрън — подхвърли приближилата се Грейви. При мъжете няма платонично приятелство. Не и с приятелки, които приличат на куклата Барби. Би било противоестествено.
— Знаете ли какво? Всъщност няма абсолютно никакво значение — заяви Клариса. — Ние сме разделени, нали така? Връзката ни и без това беше на командно дишане. Да кажем, че просто сме изключили апарата.