В момента изобщо не й беше до преструвки.
— Знам, че съм дебела. Освен това преди пет минути се напишках.
Тя се усмихна. Изведнъж й олекна.
Сузи я погледна като гръмната, но бързо се съвзе.
— А… говорила ли си скоро със съпруга си? С Аарон, искам да кажа.
— Ние сме разделени — сви рамене Клариса. — Не съм го виждала от седмица.
— Значи не знаеш?
Физиономията на Сузи изрази такава загриженост, че на Клариса й се доповръща.
— Наел си е адвокат.
На устните на Сузи играеше съчувствена (злорада) усмивка.
— О, това ли? Знам, разбира се.
— Разбира се, че знаеш. Станало е преди петнайсет минути. Линда Стюбер Мейснер, дъщерята на Хари, ми се обади. Тя е поела случая. Каза, че Аарон бил… очарователен.
— О, несъмнено…
Клариса знаеше, че Сузи не може да понася Линда още от гимназията.
— Това ли е новината ти? Защото този разговор взе да ми писва. Направо ме измори до смърт. А в моето състояние имам нужда от много почивка.
— Е, аз ще тръгвам — надигна се Сузи. — Бих искала да остана и да си побъбрим, но в „Барни“ има разпродажба на обувки. Бих ти предложила да дойдеш с мен, но като гледам как са се подули глезените ти, не знам дали ще си намериш нещо подходящо.
Клариса стисна зъби. Нямаше какво да отговори на това, защото всъщност беше самата истина.
След като Сузи си тръгна и остави след себе си опустошения и тлеещи, димящи останки като армията на Севера по време на Гражданската война, Клариса дълго седя, забила поглед във върховете на подутите си пръсти. Чувстваше се огромна, кръгла нула.
Най-после заплака. Аарон си беше наел адвокат. А тя не само че не беше, но дори не й беше минало през ум. Досега.
Стана и се заклатушка към кухнята, където майка й четеше вестник. Без очилата си за четене.
— Много съжалявам — каза майка й.
Клариса се хвърли в прегръдките й и се разрида.
— О, mija, mija. О, малката ми.
— Мислех… — хълцаше Клариса. — Мислех си, че той още ме обича.
В съзнанието си видя как рицарят със сияйни доспехи се отдалечава към хоризонта. Фигурката му все повече се смаляваше. Така както се смаляваше и мечтата й. Разпадаше се на пух и прах. И тя сама си беше виновна.
Нямаше кого да обвини, освен себе си. (И отчасти родителите си. И обществото. И мъжете. И оня учител от гимназията.)
А най-ужасното беше, че трябваше да се изправи лице в лице с този кошмар съвсем трезва. (Не можеше дори да помисли за „Ксанакс“ или чаша „Шардоне“.)
Животът наистина беше скапан.
22
Седмият кръг на ада
Клариса беше на фризьор в Бевърли Хилс с майка си (в салон, чиято клиентела се състоеше от дами, които обядват стрък целина в комбинация с шампанско и болкоуспокояващи). Това беше голяма грешка от нейна страна.
Дори повече от грешка.
Фризьорът, който й правеше прическата, беше около петдесетгодишен, с мазна конска опашка. Майка й го наричаше „Джоакин“ или нещо такова. В резултат на усилията му Клариса заприлича на телевизионна звезда на средна възраст. Майка й беше очарована и възнагради Джоакин с огромен бакшиш. (По думите й Клариса най-после беше заприличала „на човек“.) Клариса реши да не спори. Поне на глас.
След „гостуването“ на Сузи се чувстваше като спаднал балон (и последната капка енергия я беше напуснала и нямаше желание да предизвиква света на двубой). Дори не събра куража да се обади на Грейви, която я беше предупредила да си намери адвокат овреме, за да има кой да защитава интересите й (нейните и на бебето). Беше се оставила в ръцете на майка си и тя я влачеше като пудел. След фризьора минаха през козметик, който им приложи някаква „много ефективна“ процедура с евкалиптова пара, а после се отбиха в „Сакс“, където Клариса трябваше стоически да гледа как майка й (четирийсет и пет кила с мокри дрехи) пробва черен клин — за танците. До този момент вече доброволно беше приела мъченичеството си — същинска Жана д’Арк.
Клетъчният й телефон звънна, докато търпеливо чакаше майка си да разгледа щанда за дамски чанти.
— Клариса, току-що чух най-страхотната новина! — чу се възторженият глас на Джен.
— За днес си имам вече новина. Аарон си е наел адвокат — глухо каза Клариса от седмия кръг на ада.
Джен ахна.
— Шокирана ли си?
— Мисля, че… това не може да е вярно.