— И защо мислиш така? — попита Клариса с безумната надежда, че Джен може и да знае нещо. Което тя не знаеше.
— Слушай сега, да ти кажа кого срещнах. Нали я знаеш Бебе, която познава Ерика, която познава Лорън, която е казала на Лизи, а тя пък го е споменала пред Рейчъл…
— Дженифър!
— Добре, накратко. Бебе познава модния редактор на „Климат“.
(За Западния бряг „Климат“ беше това, което беше „Пийпъл“ за цяла Америка.)
Или поне нещо подобно.
Във всеки случай Клариса обичаше „Климат“.
— Обичам „Климат“.
— Знам. Говорих с тази жена, модната редакторка. Казах й за теб. Иска да се срещнете.
— С мен ли иска да се срещне?
— Що за въпрос? С теб, разбира се.
— Защото аз вече не съм аз. Или по-точно съм аз — на квадрат. Освен това имам прическа, която ще издържи на ядрен взрив. И съм бременна. И приличам на поничка…
— Стига, Рис. Винаги си изглеждала страхотно. А сега дори повече отвсякога. Отива ти да си малко по-закръглена. Така си още по-изкусителна.
Джен беше ужасна лъжкиня, но можеше да ти вдигне акциите. Клариса я обичаше.
— Кога иска да се срещнем?
— Това е моята Клариса!
Клариса успя да приглади криво-ляво архитектурния колос на главата си и отиде да се срещне с Морган Ле Гранж в офиса на „Климат“ на булевард „Уилшър“. Тук сградите бяха в испански стил, а в кафенетата вместо намусени, троснати колежани те обслужваха намусени, троснати хипита.
С излизането си от асансьора Клариса се озова в непривичен, но примамлив свят — по стените бяха накачени с артистична небрежност корици от списания, младежът на рецепцията имаше обеца на носа и халка на езика, а мебелировката сякаш беше взета от литературен салон във Венеция.
Не може да се каже, че се чувстваше тук като у дома си, по-скоро се чувстваше като на екзотично пътешествие. Усещането й харесваше.
— Клариса — посрещна я жена, облечена в сиво (новият хит в модата, какъвто доскоро беше розовото, а преди това — кафявото). — О, боже! В кой месец си вече?
— Почти в петия.
— Изглеждаш страхотно!
— Благодаря — избърбори Клариса.
Беше готова на всичко за тази жена — да й измие колата, да чете приказки за лека нощ на децата й, да направи свирка на съпруга й… не, не чак дотам.
Вътре в кабинета на редактора (тапициран с червено като покоите на кардинал), Морган седна отгоре на бюрото си крак върху крак и повтори колко се радва да види Клариса, колко е слушала за нея и как точно в момента не могат да й предложат нещо подходящо, но ще я имат предвид и при първа възможност…
Клариса я изгледа втренчено.
— Искате да кажете, че не търсите човек…
— Да, за съжаление, в момента не търсим.
Клариса безуспешно се опита да се надигне от дивана, в който беше хлътнала.
— Тогава… за какво е тази среща?
— Изисква я доброто възпитание. Имаме общи познати… човек никога не знае. Всъщност… имаш ли някакъв опит в писането?
— Не, но имам остър език. Казвали са ми го. Освен това пиша грамотно. Знам кога да използвам запетая.
Морган се усмихна.
— Тук не използваме запетаи.
— Откъде сте? — попита Клариса.
— От Бостън.
— Предполагам, че и по-голямата част от екипа ви не са местни. А това оказва влияние върху облика на списанието. Липсва поглед отвътре.
Морган само я изгледа и сви рамене.
— В „Ню Йоркър“ също работят хора от цялата страна. Съвсем нормално е.
— Ами… да. Сигурно. Не го чета. Чета вашето списание. С голямо удоволствие. И ви казвам какво му липсва, за да е перфектно.
Морган леко се наведе напред.
— Мога да ви бъда много полезна — продължаваше Клариса. — Ще отразявам местните събития — партита, благотворителни балове, филмови премиери. Животът на Ел Ей през погледа на едно местно момиче.
— Не знам…
— Я да видим — погледна електронното си тефтерче Клариса. — Този уикенд. Холмби Хилс. Еджи Флебидиън. Еджи беше продуцент на филми за петдесет и повече милиона. Според мълвата търгуваше и с оръжие — слух, който най-вероятно беше пуснал самият той. Еджи беше родом от Израел, едновременно забавен и непоносим, с вкус към големите, разточителни купони за сметка на студиото.
— Можеш ли да влезеш?
— Мога да вляза навсякъде — спокойно отвърна Клариса. — Този град е в краката ми. Откак навърших дванайсет и бюстът ми порасна.