Морган спусна крака от бюрото. Клариса знаеше, че я беше спечелила. Беше се преборила за мечтаната длъжност на сътрудник (и беше готова да я върши почти без пари — при положение, че списанието щеше да поеме „служебните“ й разходи).
Изскочи от сградата, където се помещаваше издателството, почти хвърчейки. За пръв път от много време насам се чувстваше лека като перце. Метна се в беемвето и подкара надолу към „Мелроуз“, откъдето си купи чифт очила с черни рамки (задължителен аксесоар за един интелектуалец, макар и без диоптър). Новата й длъжност изискваше подобаващ имидж. Не беше шега работа — да пишеш за „Климат“. Помисли си за своите достойни предшественици, списвали жълтите страници на култови списания като „Пийпъл“ и „Вог“. Те бяха вдигнали високо летвата и това задължаваше, но Клариса имаше вяра в себе си. Тя можеше да стане втора Лиз Смит или дори, защо не, женския вариант на А. Дж. Бенца.
Пътят към славата беше открит пред нея.
— Още не мога да повярвам — въздъхна Грейви.
— Стига си го повтаряла. Казващ го поне за осми път.
— Но „Климат“ е най-страхотното списание…
— А Клариса ще бъде най-страхотният дописник — заяви сияещата Джени.
— Къде е Поло?
— Пак е пипнала някакъв вирус…
— Ами Сузи? Още ли я няма? — Като никога очакваше пристигането й с нетърпение. Представяше си втрещената й физиономия.
Грейви беше на третата си водка с „Ред Бул“. Според нея водката беше най-здравословното питие (разбира се, стига да не живееш в Русия, където всички се наливаха с водка — с нищо не бива да се прекалява). Джен пиеше „Перне“, както обикновено, и нещо се беше замечтала. Клариса беше на тоник със сок от боровинки. От музиката коремът й вибрираше.
— Какво става, Джен? Изглеждаш ми разсеяна? Да не би да чакаш някого?
— А, не, не, защо? Никого не чакам.
Джен не смееше да срещне погледа на Клариса. Беше много лоша лъжкиня.
— Е, аз ще тръгвам — надигна се Клариса. — Съжалявам, но трябва да си легна по-рано. Утре ме чака дълъг ден.
— Остани още малко! — сграбчи ръката й Джен. — Какво си се разбързала? Я виж — идва Сузи — нали искаше да й съобщиш новината?
— Здравей, Злобара! — помаха й Грейви. — Чу ли, че Клариса почва работа?
— О, така ли? Радвам се за нея. Клариса, скъпа, не знаех, че си търсиш работа. Дано само да е „Тако Бел“, а не „Бъргър Кинг“ — техните униформи ще са ти доста неудобни…
Тя я огледа критично.
— Клариса ще пише за списание „Климат“ — тържествуващо обяви Джени.
Клариса я погледна учудено — за пръв път долавяше в гласа на добродушната Джени злорада нотка. Прегърна я мислено.
— Мътните да ме вземат! (Това на по-цивилизован език би трябвало да означава „Шегувате се?!“ или нещо от сорта.)
На Клариса чак й дожаля за Сузи. За миг. Отдавна не беше виждала някой толкова разстроен.
— Спокойно, скъпа. До края на седмицата може и да ме уволнят.
По-добре малка, отколкото никаква утеха.
— Ще се намери ли място и за мен? — попита Сузи.
— Не. Мястото е заето — изведнъж каза Джен.
Грейви и Клариса се спогледаха.
— Хайде, сядай — великодушно каза Клариса.
— Не! Нали казах — мястото е заето — повиши глас Джени.
Сузи се спря нерешително.
— Ела да седнеш на моето място — изправи се Клариса. — Аз и без това си тръгвах.
— Не! Чакай! — спря я Джен.
Клариса се наведе и я целуна по бузата.
— Погрижи се за Грейви — прошепна й.
— Моля те, моля те, не си тръгвай още!
— Бебчо има нужда от почивка. — Клариса се потупа по корема. — Утре е големият ден.
Тя намести очилата си и тръгна.
23
Работата
— Материалът ти е страхотен! — каза Морган, като размахваше незапалената си цигара. — Остроумен, забавен, има само един недостатък — не става за публикуване…
Тя крачеше възбудено из кабинета си и държеше в едната си ръка материала на Клариса, който отразяваше купона у Еджи Флебидиън.
— Как така… не става?
Морган се вгледа в Клариса, като че ли за първи път я виждаше.
— Ти си един… антихрист, знаеш ли? Ти си… анти-Кристи.
— Анти-Кристи?! — подскочи Клариса. Да я сравняват с Джордж Кристи, легендарния водещ рубрика в „Холивудски репортер“, за нея беше огромна чест. По гърба й полазиха тръпки.